Три месеца посветих на изучаването на тийнейджърските филми на Джон Хюз и запаметяването на всички основни реплики от диалозите.
"Само покорните ги тормозят. Смелите оцеляват."
Можеше да се каже, че бях покрил всички основни теми.
ИзучихМонти Пайтън.И не само "Свещеният Граал". Всичките им филми, албуми, книги и епизоди от оригиналната поредица на ВВС. (Включително онези два "изгубени" епизода, снимани за германската телевизия.)
Нямах намерение да претупвам нещата.
Нямаше да ми убегне нищо.
И в някакъв момент започнах да прекалявам.
Може би дори малко бях мръднал.
Бях изгледал всеки епизод наНай-големият американски герой, Еърулф, А-отборът, Черният ездачиМъпет Шоу.
Ще питате дали съм гледалСемейство Симпсън.
Знаех за Спрингфийлд повече, отколкото за собствения си град.
Стар Трек? О, бях се подготвил. Първата поредица,Следващото поколение, Дълбок космос 9. Дори Вояджър и Ентерпрайс.Бях ги изгледал в хронологическа последователност. И пълнометражните филми.Фазерите прихванаха мишената.
Исках да съм напълно подготвен.
Бях се запознал набързо с анимационните филмчета, излъчвани в събота сутрин през 80-те години на XX в.
Бях научил имената на всеки проклетГоботиТрансформър.
Земята на изгубените, Тъндар Варваринът, Господари на вселената. Училищен рок, Редник Джо…Знаех ги всичките. Защото подготовката беше половината от битката.
А кой ми се притичаше на помощ, когато изпаднех в беда?Драконът Пъфенстаф.
Ще питате дали бях изгледал японските филми.
Да. Всъщност да. И анимационните, и игралните.Годзила, Гамера, Старблейзърс, Космически гигантииДжи-Форс. Давай, Спийд Рейсър, давай.
Не бях някакъв дилетант.
Не си играех.
Музика? Е, с музиката не беше толкова лесно.
Отне ми доста време.
80-те бяха дълго десетилетие (цели десет години), а Холидей изглежда не бе подбирал особено. Бе слушал всичко. Аз също слушах всичко. Ню уейв, поп, рок, пънк, хеви метъл. ОтПолис и ДжърнидоР.Е.М.иКлаш.Бях покрил всички жанрове.
Успях да изслушам цялата дискография наДей Майт Би Джайънтсза по малко от две седмици. Виж,Девоми отнеха повече време.
Гледах и много клипове вYouTubeна сладки задръстени момичета, които изпълняваха кавъри на песни от 80-те на укулеле[15]. Това всъщност не беше част от проучванията ми, но си падах много по сладки задръстени момичета, което свирят на укулеле, за което нямах обяснение, нито оправдание.
Бях наизустил текстовете. Глупави текстове на групи с имена катоВан Хален, БонДжоуви, Деф ЛепардиПинк Флойд.
Не се отказвах.
Учех денонощно.
Знаете ли, чеМиднайт Ойле името на австралийска група, изпълнила хита от 1987 г.Леглата ни горят?
Бях вманиачен. Не се отказвах. Оценките ми ставаха все по-лоши. Не ме интересуваше.
Бях прочел всички броеве на всички комикси, които Холидей бе колекционирал.
Нямаше да допусна да поставят под съмнение сериозното ми отношение.
Особено що се отнасяше до видеоигрите.
Видеоигрите бяха моята специалност.
Моето най-силно оръжие.
Мечтаната ми категория в телевизионна викторина.
Бях си свалил всяка игра, спомената в Алманаха, oтAkalabethдоZaxxon.Играех ги, докато се усъвършенствах, и после преминавах на следващата.
Ще се удивите колко много работа може да свърши човек, когато няма личен живот. Дванайсет часа на ден, седем дни в седмицата е предостатъчно време за учене.
Бях изиграл всяка възможна игра на всяка възможна платформа. Класически игри за монетни автомати, за персонални компютри, игрални конзоли — и портативни електронни игри. Приключенски игри, екшън игри от първо лице, ролеви игри от трето лице. Древните 8-, 16 — и 32-битови класики, създадени през миналия век. Колкото по-трудна ми беше някоя игра, толкова повече ми харесваше. И докато играех на тези цифрови реликви нощ след нощ, година след година, открих, че имам дарба. Успявах да премина през нивата на повечето екшън игри за няколко часа, а не съществуваше приключенска или ролева игра, която да не можех да разгадая. Не се нуждаех от наръчници със съвети или кодове за измама. Всичко просто си идваше на мястото. Бях дори още по-добър на старите аркадни игри. Когато потъвах в напрегната високоскоростни игра катоDefender,се чувствах като ястреб в полет или както сигурно се чувства акулата в морските дълбини. За пръв път разбрах, че ме бива в нещо, че имам талант.