Но първата истинска следа открих не във филм, комикс или видеоигра. Открих я, докато изучвах историята на старите настолни ролеви игри.
Началната страница наАлманахът на Анораксъдържаше стихчето, което Холидей рецитираше вПоканата на Анорак
Три ключа трите тайни порти пазят.
Зад тях премеждия ви дебнат там, във мрака.
И онзи, който най-достоен се окаже,
ще стигне Края, где наградата го чака.
Първоначално ми се струваше, че това е единственият пасаж в Алманаха, в който се споменаваше пряко състезанието. Но след като започнах да изучавам внимателно несвързаните записки и есетата на Холидей за попкултурата, открих тайно послание.
Из целия Алманах имаше разпръсната поредица от белязани букви. Всяка от тях имаше малка вдлъбнатина в очертанията си. За пръв път забелязах вдлъбнатините година след смъртта му. Тогава четях разпечатката на Алманаха върху хартия и си помислих, че те бяха просто дефекти, получили се при печата заради качеството па хартията или заради стария принтер. Но когато разгледах електронната версия, публикувана на уебсайта на Холидей, видях същите вдлъбнатини на същите букви. А щом увеличих образа, вдлъбнатините се видяха ясно като бял ден.
Холидей ги бе поставил нарочно. Беше отбелязал буквите по някаква причина.
Оказа се, че има сто и осемнайсет вдлъбнати букви, разпръснати в цялата книга. Записах ги в реда, в който се появяваха, и установих, че бяха свързани, оформяха текст. Едва не умрях от вълнение, когато записах в дневника си:
Медният ключ храбри рицари чака
в гробници на ужаси, потънала в мрака.
Но да учиш още много имаш ти,
сред първите за да се наредиш.
Разбира се, и други ловци бяха открили това послание, но проявяваха достатъчно здрав разум и не го споделяха с никого. Поне за известно време. Около шест месеца, след като намерих скритото послание, един цапнат в устата първокурсник от МТИ също го разпозна. Казваше се Стивън Пендергаст и реши да получи своите петнайсет минути слава, като сподели "откритието" си с медиите. Новинарските канали излъчваха интервюта с този идиот цял месец, макар той да нямаше ни най-малка представа какво точно означаваше посланието. След случая публичното обявяване на открити следи стана известно като "номерът на Пендергаст".
На следващ етап това послание стана известно на обществеността и ловците му дадоха прякора "Стихчето". Целият свят знаеше за него вече от почти четири години, но никой още не бе открил Медния ключ.
В началото и аз не го разбирах. Знаех обаче, че Холидей бе използвал подобни гатанки в много от ранните си приключенски игри, а всяка от тях имаше смисъл само в контекста на играта. Затова посветих цял дял от дневника си на дешифрирането на Стихчето ред по ред.
Медният ключ храбри рицари чака…
Този стих ми изглеждаше съвсем буквален. Не виждах скрит смисъл.
…в гробница на ужаси, потънала в мрака.
Този беше малко по-коварен. На пръв поглед като че ли казваше, че ключът беше скрит в гробница, пълна с ужасяващи неща. Но по време на проучванията си бях открил стара притурка къмDungeons & Dragonsсъс заглавиеГробницата на ужасите,публикувана през 1981 г. От мига, в който зърнах заглавието, бях убеден, че вторият ред от Стихчето намекваше именно за притурката. Холидей и Мороу бяха игралиAdvance Dungeons & Dragonsпрез всичките си години в гимназията, както и някои други настолни ролеви игри, катоChampions, Car WarsиRolemaster.
Гробницата на ужаситепредставляваше тънка книжка, наречена "модул". В нея се съдържаха подробни карти и описания на всички стаи в подземен лабиринт, гъмжащ от чудовища, които играчите можеха да изследват с героите си. Надзирателят на подземието четеше от модула и упътваше останалите играчи, като описваше всичко, с което те се сблъскваха по пътя.
Когато научих повече за начина, по който са се играели тези ролеви игри, осъзнах, че модулът беше примитивният еквивалент на куест в ОАЗИС, а героите бяха точно като аватари. В известен смисъл тези стари ролеви игри са били първите виртуални симулации, създадени много преди компютрите да станат достатъчно мощни, че да могат да свършат тази работа. Събитията се случвали в колективното въображение на играчите, вместо в компютърно генерирана среда. В онези дни, ако си искал да избягаш от действителността, е трябвало сам да си създадеш свят, да използваш мозъка си, няколко листа хартия, молив, зарче и книжки с правила. Тази мисъл ми спря дъха. Промени начина, по който възприемах Лова на Яйцето. От онзи миг нататък започнах да възприемам играта като сложен модул заDungeons & Dragons.А очевидно Холидей бе Надзирателят на подземието и ръководеше играта дори от гроба.