На картата училищата бяха изобразени като хиляди еднакви правоъгълници, обсипали повърхността. Разделяха ги тучни зелени ливади, реки, планински вериги и гори. Горите бяха с всевъзможни размери и форми, а много от тях граничеха с някое от училищата. Превключих картата към плосък изглед и избрах легендата. После отворих и модулаГробницата на ужасите.В началото на книжката имаше груба илюстрация на хълма. Направих ѝ снимка и я поставих в ъгъла на дисплея.
Трескаво претърсих любимите си пиратски сайтове, докато не намерих приставка за разпознаване на изображения от висок клас за атласа на ОАЗИС. Отне ми още няколко минути, след като я изтеглих презGuntorrent,за да открия как да сканирам цялата повърхност на Лудус за големи черни камъни, подредени във формата на череп. Формация с размер, форма и вид, наподобяващи илюстрацията от модула сГробницата на ужасите.
След около десет минути софтуерът посочи вероятно съвпадение.
Затаих дъх и извадих увеличено копие на изображението до илюстрацията от модула. Размерът, формата и подобното на череп разположение на камъните съвпадаха идеално с илюстрацията.
Намалих малко увеличението на картата, а после пак я приближих, за да се уверя, че в северния край на хълма има песъчлива скала и ронещи се камъчета. Също като в оригиналния модул заDungeons & Dragons.
Нададох тържествуващ вик, който отекна в празната класна стая. В тясното си скривалище се блъснах в стената. Наистина бях открилГробницата на ужасите!
Когато най-накрая успях да се успокоя, направих набързо няколко изчисления. Хълмът се намираше сред голяма гора във формата на амеба, разположена в другия край на Лудус, на над четиристотин километра от училището ми. Аватарът ми можеше да тича с максимална скорост от пет километра в час и щеше да ми отнеме над три дни да стигна дотам пеша, при условие че тичах през цялото време. Ако можех да се телепортирам, щях да стигна само за няколко минути. Таксата за подобно кратко разстояние щеше да е малка, няколкостотин кредита. За съжаление, нямах толкова пари в акаунта си, където сумата, с която разполагах, възлизаше на кръгла пула.
Премислих вариантите. Аех щеше да ми заеме пари за телепортиране, но не исках да го моля за помощ. Щом не можех стигна до гробницата сам, значи не заслужавах да я намеря. Освен това щеше да се наложи да го излъжа по въпроса за това, за какво ми трябваха парите; и тъй като никога не му бях исках заеми, всяко обяснение можеше да предизвика подозрения Не сдържах усмивката си при мисълта за него. Той наистина щеше да откачи, когато разбереше. Гробницата бе скрита на седемдесет километра от училището му! На практика се намираше в задния му двор.
Тази мисъл ме наведе на една идея, при която скочих на крака. Изтичах от класната стая и се спуснах по коридора.
Не само бях измислил как да се телепортирам до другия край на Лудус, но и училището щеше да поеме разходите.
Всяко държавно училище в ОАЗИС имаше по няколко спортни отбора — по борба, футбол, бейзбол, волейбол и още няколко други спорта, които не можеха да се практикуват в истинския свят, като куидич и пленяване на знамето при нулева гравитация. Учениците подкрепяха тези отбори точно както и в реалността. Спортистите тренираха всеки ден. Организираха сбирки и пътуваха до другите училища на Лудус за мачове. Нашето училище раздаваше безплатни ваучери за телепортация за учениците, които искаха да присъстват на мач на чужд терен, за да можехме да седим на трибуните и да подкрепяме училищните отбори. Бях използвал такъв ваучер само веднъж, когато отборът ни по пленяване на знамето бе играл срещу отбора от училището на Аех.
Когато пристигнах в канцеларията, бързо прегледах графиците за мачовете, като в същото време правех справки и с картата на Лудус. Веднага намерих онова, което търсех. Днес следобед футболният ни отбор щеше да играе с отбора на училище № 0571, което се намираше на около час бегом от гората, в която беше скрита гробницата.
Натиснах бутона за мача и в инвентара на аватара ми веднага се появи ваучер за двупосочно пътуване до училище № 0571.
Отбих се до шкафчето си, колкото да оставя учебниците и да взема фенерчето, меча, щита и бронята си. После изтичах през главния вход и препуснах през зелената ливада пред училището.