Отговорът може би се съдържа в „Играчите на не-А“ — вторият роман от поредицата, където Джилбърт Госейн се сблъсква не само със загадката на собствената си самоличност, но и с много по-могъщи играчи в една космическа по мащабите си шахматна игра.
Алфред ван Вогт
I
Нормалната човешка нервна система потенциално превъзхожда нервната система на което и да е животно. В името на здравия разум и уравновесеното развитие всеки индивид трябва да се научи как да се ориентира в заобикалящия го свят. Съществуват методи на обучение, чрез които това може да се постигне.
Сенки. Някакво движение по хълма, където доскоро се бе издигала Игралната Машина, а сега цареше разрухата. Две фигури — едната странно безформена — вървяха бавно между дърветата. Излязоха от мрака под светлината на улична лампа, стърчаща като самотен страж на възвишението, откъдето се виждаше целият град. Едната от фигурите се очерта ясно, беше на обикновен човек с два крака.
Другата си остана сумрачна, сякаш изтъкана от сенки, сътворена от чернота, през която обаче прозираше лампата на улицата.
Човек и сянка, която се движеше подобно на човек, но не беше такъв. Сумрачното същество спря до оградата около върха на хълма. Махна с неясната си ръка към ширналия се град долу и неочаквано заговори със съвсем човешки глас:
— Дженесън, повтори получените заповеди.
Дори другият мъж да се боеше от чудноватия си спътник, не го показваше с нищо. Дори леко се прозя.
— Толкова е спокойно тук, че ме избива на сън.
— Повтори заповедите!
Мъжът на име Дженесън издаде с жест раздразнението си.
— Вижте какво, господин Следовнико — започна сърдито, — я не ми дръжте такъв тон! Този ваш маскарад изобщо не ме стряска. Познавате ме и ви е ясно, че ще си свърша работата.
— Някой ден — отвърна Следовника — търпението ми ще се изчерпи. Известно ти е, че преместването ми в пространството е свързано с времеви енергии, така че протакането ти е съзнателно оскърбление. Чуй какво ще ти кажа — ако тази твоя склонност ми причини неприятности, ще сложа край веднъж завинаги на нашите отношения.
В гласа му прозвуча такава свирепа заплаха, че другият предпочете да си замълчи. И сам се зачуди на прищявката си да дразни тази безмерно опасна твар. Единственото му обаждане беше, че се чувства потиснат от ролята на платен агент, работещ за същество, което го превъзхождаше във всичко.
— Сега побързай — подкани го Следовника, — и повтори получените заповеди.
Мъжът започна неохотно. Думите му нямаха смисъл за ветреца, разнесъл ги из нощния въздух като видения от кошмар, като сенки, пръскащи се с първите слънчеви лъчи. Спомена нещо за възползване от уличните боеве, които скоро щели да бъдат прекратени. В Института по емиграцията щяла да се освободи длъжност.
— Фалшивите документи, с които разполагам, ще ми осигурят назначаването за необходимия период.
Целта на целия замисъл била да се попречи на някой си Джилбърт Госейн да се добере до Венера, докато стане прекадено късно. Дженесън нямаше представа кой е Госейн и защо трябва да закъснее, но средствата му бяха достатъчно ясни.
— Ще се възползвам от положението си в Института, а в четвъртък, след две седмици, когато корабът „Президентът Харди“ отлита към Венера, ще уредя да има злополука в точно определен момент… Вие ще се погрижите той да е там по същото време, за да го сполети злополуката.
— Нищо подобно — отрече Следовника равнодушно. — Аз просто предвиждам, че той ще е там в подходящия момент. И така, точно кога ще бъде злополуката?
— В 9 часа и 28 минути, десета часова зона.
Последва мълчание. Следовника като че размишляваше.
— Трябва да те предупредя — каза най-сетне, — че Госейн е необикновен човек. Още не знам дали този факт ще повлияе на събитията или не. Не виждам причина особеностите му да се отразят по какъвто и да било начин на плана, но възможността все пак съществува. Не пренебрегвай думите ми.
Другият сви рамене.
— Ще направя най-доброто, на което съм способен. Не виждам причини да се тревожа.
— Ще бъдеш пренесен оттук в определения момент, по обичайния начин. Можеш да чакаш тук или на Венера.