Выбрать главу

Щом си изясни положението, той запамети място до една колона зад прохода. Престори се, че е забравил нещо, за да се върне в кораба. Когато по земята плъзнаха дълги плътни сенки, Госейн се появи до колоната в залата и спокойно тръгна към най-близкия изход. След секунди стъпи на тротоара на улица, сияеща в милиони светлини.

Обзе го прозрението, че е едва в началото, а не в края на своето приключение — Джилбърт Госейн, който знае за себе си достатъчно малко, за да бъде крайно неудовлетворен.

Цяла дивизия венерианци охраняваше огромната метална кухина, но никой не възпираше рехавия, ала постоянен приток на влизащи хора. Госейн бродеше умърлушен по ярко осветените коридори на подземния град. Тялото му сякаш се смаляваше пред чудовищните мащаби на доскорошната секретна база на Най-великата Империя. Безшумни асансьори-деформатори го пренасяха на други етажи до зали, препълнени с блестящи машини, някои от които още работеха. Понякога се спираше да погледа как венерианските инженери — сами или на групи — проучват уреди и механични устройства.

Комуникатор на стената привлече вниманието му и внезапно хрумване накара Госейн да го включи. Деловият глас на робота го попита:

— С коя звездна система желаете да се свържете?

Мъжът едва си пое дъх.

— Бих искал да говоря с Елдред Кранг или Патриша Харди.

Чакаше и вълнението му се засилваше с всяка секунда. Постъпката му бе импровизирана и почти не му се вярваше да извлече някаква полза от нея. Но дори да не намереше никого, това също щеше да е някаква информация. След малко роботът каза:

— Елдред Кранг е оставил следното съобщение: „До всеки, който би се опитал да ме открие. Съжалявам, но в момента няма как да се свържете с мен.“ — Това беше всичко. Нямаше по-подробни обяснения. — Ще има ли друго повикване, господине?

Госейн се подвоуми. Наученото го разочарова, но положението не беше съвсем неблагоприятно. Кранг остави на Слънчевата система връзка с междузвездната съобщителна мрежа. За венерианците това беше изключителна възможност и той усети радостна тръпка, щом си представи как биха могли да я използват. Хрумна му още един въпрос и роботът отговори веднага:

— Кораб може да стигне дотук за четири часа от най-близката база — Гела 30.

Този факт особено подразни любопитството на Джилбърт.

— Смятах, че пренасянето чрез деформаторите е практически мигновено.

— При пренасянето на материя се появява известна грешка, макар че самият пътник не я забелязва. За субективните му възприятия процесът наистина е мигновен.

Мъжът кимна на самия себе си. Донякъде разбираше същината на проблема — и уеднаквяването до двадесетия знак след десетичната запетая не беше съвършено. Продължи да разпитва:

— Да речем, че поискам да се обадя в Гела. Ще трябва ли да чакам осем часа за отговор?

— О, не. Грешката на електронно равнище е безкрайно малка. При разстоянието от тук до Гела, ще е около една пета от секундата. Само при материални тела има голямо забавяне.

— Ясно. Мога да се свържа с отсрещния край на галактиката, без да има почти никакви паузи в разговора.

— Прав сте.

— Да предположим, че искам да говоря с някой, който не знае моя език?

— Няма никакъв проблем. Компютър превежда изречение по изречение, с възможно най-разговорните изрази.

Госейн се съмняваше дали наистина липсват затруднения при подобно преобразуване на словото. Не-А подходът към действителността отчасти се опираше и на осъзнаването колко са важни връзките между думите — трудно определими и понякога почти откъснати от фактите, които би трябвало да изразяват. Лесно можеше да си представи безбройните бъркотии, възникващи между обитателите на галактиката, които говорят различни езици. А и в междузвездните империи не обучаваха никого на не-А, нито прилагаха тази философия, значи очевидно не бяха наясно с опасностите от неразбирателство, таящи се в общуването посредством машинен превод.

Важно беше този проблем да не се забравя нито за миг.

— Благодаря, това е всичко — каза Госейн и изключи комуникатора.

Не след дълго влезе в дървесното жилище, което бе споделял с Патриша Харди, когато ги залови Торсън. Зае се да потърси оставено за него съобщение — по-пълно обяснение, което не са искали да доверят на видеофонната мрежа. Откри записи на няколко разговора между Патриша и Кранг. Вече разполагаше с това, от което имаше нужда.