— Не.
Капитанът го изгледа втренчено.
— Никак не съм спокоен. Горе е само онази предсказателка. Ще стане доста неприятно, ако някой се промъкне и ни затвори тук.
Госейн се засмя невесело. Другият мъж изобщо не можеше да осъзнае в какво се крие истинската заплаха.
— Помислих и за това — каза сдържано и не пожела да обяснява.
Влязоха поред във всяко помещение. Докато капитан Фрий с помощта на старшините правеше проверка на екипажа. Госейн говореше поотделно с всеки.
— Как се казвате? Как се чувствате? Безпокои ли ви нещо?
При всеки отговор наблюдаваше не само изражението на мъжа, но и следеше нервното му излъчване, обкръжаващо го като ореол.
Бързаше да приключи с това, особено когато започна да чува: „Добре съм си, докторе“ или „Всичко ми е наред, докторе“. Не си направи труда да ги убеждава, че не е психиатър.
Беше в третата спалня, когато предварително зададеният тревожен сигнал задейства неговия допълнителен мозък. Някой се качваше по стълбата към горната част на кораба. Джилбърт се извъртя, за да съобщи на капитан Фрий, но не го видя наблизо. Един досетлив старшина веднага каза услужливо:
— Господине, капитанът се отби в тоалетната. Ей сега ще се върне.
Госейн почака малко. Пресметна, че агентът на Следовника ще стигне за минута и половина до залата, откъдето бяха прехвърляли предсказателите в определените им кораби. Всички допълнителни деформатори зависеха от главната матрица, значи онзи нямаше как да подмине залата.
Искаше да обсъди положението с Лийдж, но би било прекалено стряскащо за нея да я премести при себе си чрез уеднаквяване. А и вече нямаше време. Промърмори на стоящите наоколо, че скоро ще се върне, излезе в коридора, приклекна и се озова в същата поза зад бюрото на капитана.
Надникна предпазливо над ръба и се задоволи за миг да не предприема нищо. Мъжът сваляше един преден панел от деформатора точно над гнездата за уеднаквяващите схеми. Работеше бързо и често се озърташе през рамо ту към единия, ту към другия вход. Въпреки това на Джилбърт му се стори, че в движенията на другия липсваше трескава припряност. Не се учуди. Подобни типове често се отличаваха с особена дързост или безчувственост. Налагаше се да внимава.
Мъжът свали панела, веднага измъкна матрицата от гнездото, пусна я на пода и незабавно извади нещо извито и сияещо. Толкова се различаваше от другата, че Госейн не я позна веднага — напълно заредена с енергия матрица за деформатор.
Излезе от скривалището си и се запъти към агента. Беше само на три метра, когато мъжът го усети. Вцепени се, после бавно се обърна.
— Извинете, господине, но ме изпратиха тук да поправя… — Отказа се от лъжата и лицето му видимо се отпусна от облекчение. — Помислих ви за някой от офицерите.
Понечи пак да се обърне към уредите, обаче изражението на Госейн явно му подсказа нещо. Или пък предпочиташе да избягва и най-малкия риск. Ръката му направи рязко движение и след миг стискаше дръжката на бластер.
Госейн прехвърли мъжа на десет метра от контролното табло. Чу съскането на лъча и смаяния вик, обърна се мигновено и видя, че агентът на Следовника се е смръзнал от изненада. Джилбърт забеляза мътния блясък от дулото на оръжието в ръката му, побърза да го запамети и когато другият се завъртя сковано с лице към него, уеднакви бластера в своята дясна ръка. Постъпи така нарочно.
И постигна каквото желаеше — маниакален ужас у противника. Но се случи нещо неочаквано. Мъжът се хвърли със зверско ръмжете към контролното табло. Госейн три пъти го върна на предишното място. Агентът изведнъж се отказа от налудничавите усилия. Измъкна нож от скрит джоб и преди Джилбърт дори да се досети за намерението му, заби острието отляво в гърдите си.
Тъкмо тогава се чу наближаващ тропот на тичащи крака. Капитан Фрий нахлу в контролната зала, следван по петите от Лийдж.
— Какво стана? — едва попита командирът на кораба, останал без дъх.
И млъкна, впил поглед в предателя, който потръпна и умря.
Фрий разпозна в него помощник на инженера по поддръжката на комуникационните системи. Провери и установи, че сложената на мястото си матрица е уеднаквена със схемите в база на около четиристотин светлинни години оттук.
Вече имаше време и Госейн им обясни накратко как е разсъждавал.
— Предположих, че ако саботьорът е агент на Следовника, трябва още да е в кораба. Защо ли? Ами никой от екипажа не липсваше. Как научих това ли? Нали вие, капитане, сте поддържал непрекъснато връзка със старшините в спалните и ако някой бе изчезнал, щяха непременно да ви докладват. Цял месец е чакал, без да има достъп до контролната зала. Лесно е да си представите как го е измъчвало нетърпението, защото съм сигурен, че е очаквал да избяга бързо. Защо съм смятал, че си е подготвил начин да се измъкне? Защото всеки се старае да се спаси и приема неизбежната смърт едва когато се увери, че е попаднал в пълна безизходица. Естествено, че веднага се втурна насам, щом отворихме вратите. И разбира се, в новата матрица също има система за разстройване, която да се задейства, щом агентът избяга. Само една дреболия още ме озадачава. Капитан Фрий ми каза, че ще трябва да се отбием в една база на осемнадесет хиляди светлинни години оттук, за да вземем матриците, с които да стигнем до планетата Венера. Когато пристигнем в базата, всички документи на кораба трябва да са безупречни. И ето какво се питам — как е очаквал този механик да бъде приет в базата, ако е нямал някакъв документ, за да оправдае напускането на кораба? Членовете на бойни екипажи несъмнено дължат подробни и убедителни обяснения в такива случаи. Бихме могли да предположим, че Следовника е щял да го защити някак, но едва ли е така. Не ми се вярва, че онова сенчесто същество би искало Енро да научи, че на него дължи спрелия за цял месец приток от предсказатели към флотата му. — Госейн разтърси глава. — Капитане, щом отстраните нередностите в матрицата, елате в моята стая да поговорим.