XVI
В името на здравия разум, научете се да осмисляте събитието от гледната точка на цялостната си реакция спрямо него. А тя включва телесните и нервните промени, емоциите, разсъжденията за събитието, изречените твърдения за него, предпочетените и отхвърлените действия и така нататък…
Щом се добра до стаята си, Госейн си свали обувките и се опъна върху застланото легло. Вече час се бореше с прилошаването. Усилието да натика саботьора в капана почти бе изцедило силите му.
Но бе решил да не проявява слабост. Особено приятно беше да усеща как силата му отново се връща. Полежа двайсетина минути със затворени очи. Накрая се протегна, прозя се и седна с въздишка на облекчение. Все едно даде сигнал на Лийдж, която донесе още една паница супа. Явно бе предвидила кога ще се възстанови. Докато се хранеше, Госейн размишляваше за способностите й. Тъкмо опразни паницата и капитан Фрий влезе в стаята.
— Е, вече всичко е готово. Щом кажеш, можем да потеглим.
Джилбърт се извърна към предсказателката, но тя поклати глава.
— Не бива да очакваш прекалено много от мен. Докъдето виждам напред, всичко се развива добре за нас, но толкова далечна цел е извън възможностите ми.
— Ще минем до края на Девети декант — добави капитанът — и ще трябва да спрем в базата в началото на Осми.
— Прекъснете прехвърлянето преди базата — поиска Госейн, — а щом я доближим, ще решим какво да правим.
След десет минути и осемнадесет скока чрез уеднаквяване, Фрий отново отвори вратата.
— Сега се намираме на почти седем светлинни години от базата. Не е зле. До Венера ни остават някакви си единадесет хиляди светлинни години.
Джилбърт се надигна от леглото и закрачи сковано към командната зала. Отпусна се тежко на удобния диван пред прозрачния купол. Сега трябваше да си отговори на въпроса дали да се пренесат веднага в базата или да кацнат наблизо и да влязат. Погледна към Лийдж.
— Е, какво ще кажеш?
Младата жена седна в креслото пред пулта за управление, озърна се и изрече:
— Ще влезем направо.
Тя дръпна лостчето и след секунда се озоваха в базата.
Всичко наоколо тънеше в полумрак. Когато очите му привикнаха към слабото осветление, Госейн видя метална кухина, още по-огромна от базата на Най-великата Империя под повърхността на Венера.
Съсредоточи вниманието си в капитан Фрий. Командирът даваше нареждания по видеофона. Стана и доближи Госейн заедно с предсказателката.
— Един помощник на местния началник — каза Фрий — ще дойде след не повече от половин час. Аз вече поръчах да внесат новото оборудване в кораба. Приеха искането ми като нещо напълно в реда на нещата.
Госейн кимна, но продължаваше да се взира напрегнато в лицето на капитана. Изобщо не се тревожеше от вероятността командирът на кораба да замисли нещо срещу него. С Лийдж до себе си можеше да предотврати всякаква опасност дори преди да е назряла. Затова и не се безпокоеше излишно за рисковете, свързани с кроежите на хората и несъвършенствата на машините.