Натискът върху психиката му престана моментално.
С ъгълчето на окото забеляза скованата поза и застиналото в гримаса лице на Лийдж. Пред него капитан Фрий също седеше неподвижно, сгърчените му пръсти се бяха вкаменили като нокти на хищна птица над лостчето. В залата прозвуча гласът на комуникационния робот:
— Корабът в точка СР… обезвреден. Всички на борда са недееспособни, с изключение на един. Съсредоточете се върху устойчивия индивид…
С едно леко движение на показалеца Госейн бутна лостчето, което ги прехвърли и прекъсна скока преди базата, отдалечена на хиляда светлинни години.
Тъма.
Разрушителят У-381907 увисна сред празното пространство напълно невредим, на малко повече от осемстотин светлинни години от Венера. В капитанското си кресло Фрий започна да се отърсва от неестествената скованост на тялото си.
Джилбърт се извъртя и скочи към Лийдж. Краката й омекнаха, но той успя да прихване свляклата се жена.
Пренесе я на дивана пред прозрачния купол. Представи си ясно какво ставаше из кораба. Стотици мъже падаха или се олюляваха. Ако пък са били легнали през опасните моменти, сега се отпускаха, без да могат да свият и едно мускулче на телата си.
Увери се, че сърцето на Лийдж бие. Беше се отпуснала така в ръцете му, че за миг му мина мисълта дали не е мъртва. Когато той понечи да се изправи, клепачите й трепнаха. Но минаха още три минути, преди предсказателката да се размърда и да каже вяло:
— Нима си намислил да опитаме отново?
— След малко — отвърна Джилбърт.
Капитанът също зашава в креслото и Госейн се сети какво би станало, ако Фрий започне да натиска трескаво лостчета и бутони убеден, че корабът му още е застрашен. Побърза да го вдигне от креслото.
Докато го носеше, за да го сложи на дивана до Лийдж, обмисляше думите й.
— Виждаш ли да се връщаме там? — реши да я попита.
Тя кимна неохотно.
— Но това е всичко, което виждам. Извън обсега ми е.
Той също кимна, седна и се загледа в нея. Ликуването в душата му беше отшумяло. Венерианската система за отбрана беше толкова уникална, така добре изчислена да обезврежда хора, неовладели не-А, че само неговото присъствие спаси кораба. И за миг му се стори, че те бяха създали непробиваема защита. Но ако Госейн не беше на борда, нищо не би попречило на предсказателката. Тя щеше да предвиди атаката навреме, за да опази кораба.
Ескадрата на Енро, ако е попълнена с предсказатели, също ще се изплъзне от първото нападение. Или пък виденията им ще съвпадат толкова точно с бъдещето, че корабите ще продължат към Венера.
Сега прозря вероятността цялата отбрана, колкото и да беше великолепна сама по себе си, да е напълно безполезна. Когато са изобретявали роботите си, венерианците просто не са знаели нищо за предсказателите.
В това нямаше нищо чудно. Дори Кранг не подозираше за съществуването им. Разбира се, оставаше и възможността в корабите на ескадрата да няма ясновидци. Но според Госейн не биваше да се разчита на това.
Щом стигна дотук в разсъжденията си, пак си припомни какво му каза Лийдж. Опита да прецени положението като цяло и каза:
— Принудени сме да опитаме отново, защото трябва да минем през защитната система. Няма нищо по-важно в момента.
Вече виждаше мислено рояците от роботи, противопоставящи се на колосалната флота на Енро в Шести декант. Ако можеше да се измисли начин машините да реагират малко по-бързо, така че атаката да започне след една, а не след петдесет и четири секунди, тогава дори реакцията на предсказателите би закъсняла.
Прехвърли в ума си няколко възможности, а после старателно обясни на капитана и Лийдж в какво се състои кортикално-таламусната пауза. Направиха няколко упражнения — нищо повече от първоначално запознаване, но нямаше време за друго.
Дори от тези предпазни мерки да нямаше полза, струваше си да опитат. След това Джилбърт се настани в креслото пред пулта и се озърна.
— Готови ли сте?
Гласът на Лийдж прозвуча заядливо:
— Ами не ми харесва да съм в кораб, увиснал насред нищото.
Не каза нищо повече. Фрий мълчеше.
— Добре, този път ще навлезем колкото се може по-навътре — осведоми ги Госейн и натисна лостчето.
Щом се изтръгнаха от мрака, минаха тридесет и осем секунди до атаката срещу тях. Джилбърт следеше внимателно подробностите и отблъсна натиска върху съзнанието си без да се замисля. Този път направи още нещо.