Опита да наложи свое послание към сложната система от роботи.
— Заповядвам да прекратите нападението!
Излъчи съобщението няколко пъти. Очакваше комуникационният робот да го повтори, но машината само препредаваше размяната на информация между електронните мозъци извън кораба. Тогава Госейн изпрати второто съобщение.
— Прекратете всякакви контакти помежду си!
А гласът на робота отново оповестяваше, че всички без един в кораба са обезвредени и без дори да спомене неговата заповед, каза:
— Съсредоточете усилията си върху устойчивия индивид!…
Джилбърт започна нов скок и го прекъсна на пет светлинни минути от тази точка.
Атаката бе възобновена след шестнадесет секунди. Той си позволи да погледне за миг предсказателката и командира на кораба. Бяха се свлекли на дивана. Припряното им въвеждане в похватите на не-А май не даваше никакъв резултат.
Престана да мисли за тях и се взря в екраните — очакваше кога ще започне унищожителното нападение. Нищо подобно не се случи и Госейн прехвърли кораба на едно светлинно денонощие по-близо до Слънцето. Плъзна набързо поглед по циферблатите. Вече бяха на четири светлинни денонощия от Венера.
Този път атаката започна след осем секунди.
И все още не му изглеждаше достатъчно навременна. Поне си представяше по-ясно цялата картина. Венерианците се опитваха да пленят корабите, а не да ги унищожат. И измислените от тях устройства щяха да действат чудесно в една вселена на нормални хора. Наистина се възхищаваше на способността на роботите да различават свои и чужди. Но срещу допълнителен мозък или предсказател не бяха особено добра защита. Джилбърт подозираше, че производството им е започнало твърде набързо, защото венерианците са били убедени, че нямат много време.
И това ставаше все по-вярно с всяка изминала минута. Той направи последната проверка. Изпрати съобщение до групата роботи, продължаващи опитите си да го заловят със сляпо механично упорство.
— Смятайте мен и всеки друг в кораба за пленници.
Отново нямаше отговор, който да потвърди, че са го чули. Той натисна пак лостчето. „Я да видим сега…“
Когато мракът се разсея в съзнанието му, датчиците показваха деветдесет и четири светлинни минути до Венера. Атаката последва след три секунди, но сега беше съвсем различна.
Целият кораб се разтърси. Екранът на защитните системи в кораба се освети от яркооранжев блясък. За пръв път се чу воят на радарния робот:
— Към нас са насочени атомни бойни глави!
Госейн чукна с нокът по лостчето и запрати кораба на деветстотин и единадесет светлинни години по-близо до Гела.
Вторият му опит да пробие през венерианската отбрана се провали.
Вече зает с подробностите за предстоящия трети опит, той разбуди Лийдж. Предсказателката се опомни и поклати глава.
— И дума да не става! Никакви сили не ми останаха.
Джилбърт отвори уста да каже нещо, но се отказа и огледа преценяващо лицето й. Нямаше как да не забележи умората. И в тялото й като че не беше останала дори искрица жизненост.
— Не знам какво ми направиха онези роботи — измънка предсказателката, — но имам нужда от почивка, преди да се заема с това, което искаш от мен. Ти също не преливаш от бодрост.
Думите й само му напомниха колко изтощен се чувстваше. Въпреки всичко реши да не обръща внимание на това и пак понечи да заговори. Лийдж тръсна глава.
— Недей да спориш с мен — промълви тя отпаднало. — Веднага мога да ти кажа, че до следващото замъгляване на картината има повече от шест часа и че ние ще прекараме това време в сън, който изобщо няма да ни е излишен.
— Значи ще си стоим тук, насред космоса?
— Ще спим — непреклонно го поправи тя. — И стига си се притеснявал за твоите венерианци. Който и да ги връхлети, ще трябва да се оттегли и да си поблъска главата, също като нас.
Госейн реши, че жената е права. Логиката й беше Аристотелова и нямаха никаква информация, която да потвърди разсъжденията й, но тя му посочи най-убедителния довод. Бяха твърде уморени и със забавени реакции. И насред битките необходимостта от отдих си остава жизненоважна.
— А това замъгляване… — изрече накрая Джилбърт. — Какво го предизвиква?
— Просто се събуждаме и край — увери го Лийдж.
Той я зяпна.
— Без да кажа или направя нещо?