— И вие ли сте от последователите на не-А?
— Да.
— Да не се казвате Госейн?
— Да, аз съм Джилбърт Госейн.
— Аз съм Армстронг — представи се мъжът и усмихнат му протегна ръка. — Чудехме се какво ви се е случило… — Той не довърши изречението. — Да побързаме.
Не тръгна към вратата, както Джилбърт очакваше. Армстронг му обясни:
— Съжалявам, ако това ви учудва, но щом искате да не се бавим, трябва да дойдете с мен. Думата „деформатор“ означава ли нещо за вас?
Госейн кимна.
— Засега не разполагаме с много — призна мъжът. — Вярно, произвеждаме ги в огромни количества, но за съвсем други цели.
— Знам. Корабът, в който пътувах насам, се сблъска с плодовете на вашия труд.
Тъкмо доближаваха деформатора, но Армстронг спря като прикован. Лицето му пребледня.
— Искате да кажете, че отбраната ни нищо не струва?
Госейн се поколеба.
— Още не съм сигурен, но се боя, че е така.
Мълчаливо изтърпяха мигновената тъма на скока. Когато Армстронг отвори вратата, излязоха в дъното на коридор. Закрачиха бързо към неколцината мъже пред затрупани с документи бюра. Госейн изобщо не се учуди, че придружителят му не познаваше никого тук. На жителите на Венера можеше да се разчита, затова всеки имаше достъп и до най-секретните обекти.
Армстронг се представи на човека, седнал най-близо до вратата и му каза, че е довел Госейн. Мъжът стана веднага и протегна ръка.
— Аз съм Елиът. — Извърна глава към съседното бюро и подвикна: — Ей, Дон, обади се на доктор Кейр. Джилбърт Госейн е тук.
Джилбърт реши да не чака Кейр. Нямаше време. Обясни накратко за нападението, подготвяно от Енро. Предизвика оживление, но не каквото очакваше.
— Значи Кранг си е свършил работата — каза Елиът. — Бива си го.
Госейн тъкмо се канеше да продължи, но загуби дар слово и зяпна. Прозрението го заслепи за миг като силен лъч.
— Значи Кранг е отишъл на Горгзид, за да подтикне някак Енро към атака срещу Венера…
Млъкна, защото се сети за мъртвородения заговор срещу диктатора. Вече му беше ясно, че изобщо не е било нужно да успеят. Но радостта му бързо се стопи. Разказа на събралите се наоколо венерианци за предсказателите и завърши мрачно:
— Още не съм проверил предположението си, че тези ясновидци могат да проникнат през защитните ви системи, но ми се струва съвсем логично да съм прав.
Групата не умува дълго. Заведоха го при видеофон, където друг мъж натискаше бутони и тихо говореше с комуникационен робот. Вдигна глава и се обърна към Госейн.
— Свързахме се в общата мрежа. Моля ви, повторете информацията, с която разполагате.
Този път Джилбърт не пропусна и последната подробност. Описа културата на предсказателите и подчиняващото се на таламусните реакции съзнание у онези, които бе срещнал на тяхната планета. После разказа за Следовника и обясни предположенията си за загадката на сенчестата твар. Накрая стигна до Енро, положението в двореца и на Горгзид. Не забрави и Елдред Кранг.
— Току-що научих, че Кранг се е стремял да подтикне Енро към изпращане на ескадра срещу Венера. Вече мога да ви съобщя, че изпълни задачата си успешно, но за съжаление не е подозирал за съществуването на предсказателите. В атаката, която ще последва скоро, неприятелят ще има такова предимство, че едва ли някой, участвал в изграждането на отбраната около Венера и Земята, е могъл да допусне подобно положение. — Госейн завърши тихо: — Помислете за това.
Елиът седна на освободеното от него кресло и каза сериозно:
— Изпращайте коментарите и предложенията си по обичайния начин.
Джилбърт пожела да узнае какъв е този начин. Оказа се, че малки групи се събираха да обсъдят проблемите и да измислят възможно най-добрите решения. После по един човек от всяка група се срещаше за обсъждане с други представители. Така предложенията се предаваха от равнище на равнище към групи, опиращи се на все по-многобройни поддръжници на един или друг подход.
Тридесет и седем минути след призива на Елиът електронният мозък го запозна с четирите основни решения, подредени по степента на неотложност.
Първо, да се съсредоточат всички сили на отбрана по линията, свързваща Слънцето със звездата Гела. Там беше базата, откъдето щяха да се прехвърлят бойните кораби на врага. Така реакцията на защитните роботи нямаше да отнеме повече от две-три секунди. Неуспехът би означавал всеобща гибел, затова оставаше да се надяват, че подобна линейна отбрана ще изненада противника въпреки вероятното присъствие на предсказатели и цялата ескадра ще бъде пленена.