Флота от хиляда и двеста бойни кораба се възползва от наредената в линия пленена ескадра и се прехвърли към Гела. Четирите планети бяха завзети само за четири часа. Силите на диктатора вече не можеха да нападнат Венера и Земята от тази посока, без да си възвърнат преди това базата.
И това нямаше значение. За венерианците Галактическият съюз беше не по-малко опасен от Енро. Ако последователите на не-А останеха на една планета, бяха изложени на прищевките на хора, които можеха да се уплашат от тях просто защото бяха различни. Хора, които скоро щяха да приветстват екзекуциите на милиони също толкова неуравновесени свои врагове. Хора, които скоро щяха да открият, че новите оръжия не са всемогъщи.
Никой не можеше да предвиди реакцията им. Току-виж приемат лошата новина като нещо разбиращо се от само себе си. Или пък изведнъж ще забравят всички преимущества на предложените им защитни системи само защото не са абсолютното съвършенство, толкова жадувано от всеки човек с таламусно мислене.
Затова венерианците премълчаха недостатъците на оръжията си по време на срещите, на които беше решено от двеста до двеста хиляди последователи на не-А да се заселят незабавно на всяка от десетките хиляди планети на Съюза.
Още обсъждаха последните дреболии, а преселението започна.
Госейн изпитваше най-противоречиви чувства, докато наблюдаваше събитията. Не се съмняваше, че напускането на Венера е неизбежно, но този път логиката не му помагаше с нищо.
Да изоставят Венера… Трудно му беше да осъзнае, че тези двеста милиона души ще се разпръснат из далечните кътчета на галактиката. Знаеше, че така общността им като цяло ще си осигури безопасност. Отделни хора можеха и да пострадат, докато продължаваше тази война на всички войни. Възможно беше и да се сблъскат с враждебността на населението на една или друга планета, макар да не му се вярваше. Все пак щяха да са твърде малобройни, за да ги възприемат като заплаха, а пък всеки венерианец щеше бързо да прецени особеностите на новата среда и да се впише в нея по най-подходящия начин.
Сега навсякъде щеше да има мъже и жени, овладели не-А, открили цялата мощ на уравновесената психика. Повече нямаше да бъдат застрашена изолирана общност на една-единствена планета. Госейн подбра няколко от групите, преместващи се на сравнително близки планети, и се прехвърляше заедно с тях, за да се увери, че ще се настанят добре и нищо не ги заплашва.
На всяка от тези планети имаше демократично управление. Венерианците просто се разтваряха в гъмжилото от местни жители, повечето от които дори не подозираха за пристигането им.
Джилбърт успяваше да проследи преселението само на групи, избрани съвсем случайно. Десетки хиляди светове приютяваха странните бежанци. Не биха му стигнали и хиляда живота да се отбие навсякъде. На Венера оставаха не повече от милион жители. Както и преди, щяха да изпълняват мисията си спрямо милиардите хора на Земята, които не знаеха за случилото се. За тях системата по овладяване на не-А щеше да продължи така, сякаш нищо не се е променило.
Реките от преселници, вливащи се в деформаторите, постепенно се превърнаха в поточета, после почти изчезнаха. Докато последните групи се прехвърляха, Госейн отиде в Ню Чикаго, където подготвяха един от пленените флагмански кораби, преименуван на „Венера“, за екипаж, включващ него, Лийдж, капитан Фрий и екип от технически специалисти.
Попадна в почти пуст град. Оживление кипеше само в скритите под земята заводи и във военния команден център. Елиът изпрати Джилбърт до кораба, за да му съобщи последните получени сведения.
— Още не знаем накъде клонят сраженията, но може би нашите системи влизат в бой точно сега. — Той се засмя и поклати глава. — Съмнявам се, че някой ще си направи труда да ни осведомява. Влиянието ни намалява непрекъснато. Отношението към нас е някаква смес от снизхождение и досада. С едната ръка ни потупват по рамото, защото сме изобретили оръжията, които според тях ще донесат решителния обрат във войната… но това няма да стане. А с другата ни побутват в ъгъла и ни напомнят, че сме малобройни и незначителни, затова е редно да оставим всичко в ръцете на експертите по галактическите дела. — Помълча и макар да изглеждаше развеселен, продължи съвсем сериозно: — Дори и да не подозират, всеки последовател на не-А ще се опита да повлияе върху възможния край на войната. Естествено, стремим се към мир, а не към безкрайни битки. Няма да проличи веднага и това, че не желаем да допуснем разделението на галактиката на две половини, ненавиждащи се до полуда помежду си.