Госейн кимаше. Водачите на галактиката може би тепърва щяха да осъзнаят какво става… или пък никога нямаше да се досетят. Влиянието нямаше да се проявява грубо, но скоро направеното от Елдред Кранг щеше да бъде подкрепено от още двеста милиона като него. Джилбърт се сети за един въпрос, който се канеше да зададе от няколко дни.
— Кой създаде новия тип роботи?
— Институтът по обща семантика, под ръководството на покойния Лавоасьор.
— Ясно. — Госейн обмисли следващия въпрос. — А кой насочи вниманието ви към възможната им употреба за отбрана, оказала се толкова успешна?
— Кранг. Лавоасьор му беше близък приятел.
Джилбърт чу каквото искаше и заговори за друго.
— Кога потегляме?
— Утре сутринта.
— Добре.
Новината го развълнува приятно. Няколко седмици беше твърде зает, за да отделя време за размишления, но не забравяше, че Енро и Следовника си остават сили, с които трябва да се съобразява.
Чакаше го и още по-голяма загадка — онзи, който бе уеднаквил съзнанието му в нервната система на Ашаргин.
Предстоеше му да свърши твърде важна работа.
XVIII
В името на здравия разум, помнете: „Картата не е територията, думата не е онова, което описва“. Във всеки случай, когато бъркат картата с територията, в организма се насажда „семантично смущение“. Това състояние се запазва до момента, когато бъдат осъзнати границите на картата.
На следващата сутрин могъщият флагмански кораб се устреми през мрака между звездите. Освен екипажа от последователи на не-А носеше и сто хиляди роботи за контрол на съзнанието.
Още след първия скок прекратиха движението по молба на доктор Кейр.
— Твърде рядко имахме възможност да те изследваме — каза той на Госейн. — Едва ли може да се намери по-неуловим човек от тебе. И все пак научихме нещо. — Извади няколко снимки от куфарчето си. — На тази е допълнителният ти мозък от преди седмица. — Този участък от снимката направо грееше от преплитането на милиони тънички линии. — Просто кипи от активност. А като си припомним, че по едно време единствената му връзка с тялото ти и останалата мозъчна тъкан наглед бяха само кръвоносните съдове, както и влияещите им нерви… сегашното му състояние е несравнимо по-будно. — Той помълча. — Да поговорим за по-нататъшното ти обучение. Обмислихме с колегите ми това, което ни каза и имаме предложение към тебе…
— Първо аз имам въпрос — прекъсна го Джилбърт.
В последния момент се поколеба. Канеше се да каже нещо, което привидно нямаше никаква връзка с разговора им, но го занимаваше непрекъснато след вчерашните новини от Елиът.
— Кой определи насоката на обучението ми, когато Торсън поиска да се занимавате с мен?
Веждите на доктор Кейр се събраха на челото.
— О, всички предлагахме как да стане, но според мен най-много натежа мнението на Кранг.
Пак той! Елдред Кранг знае и как да бъдат насочвани в развитието си допълнителни мозъци. Елдред Кранг предава съобщения от Лавоасьор, преди това по-ранно и старо тяло на Госейн да умре. Отново и неизбежно му се налагаше да се занимава с проблема Кранг. Постара се да обясни кратко и безпристрастно на събеседниците си какво знаеше за венерианския детектив. Когато свърши, доктор Кейр вече клатеше глава.
— Кранг дойде да го прегледам точно преди да замине от Венера. Чудеше се дали не се разболява от претоварване. И мога да те уверя, че е съвсем нормален човек, усвоил не-А, макар че рефлексите и хармонията в съзнанието му са на такова равнище, каквото съм срещал само веднъж или два пъти в цялата си работа като психиатър.
— Значи е съвсем сигурно, че няма допълнителен мозък?
— Без никакво съмнение.
— Ясно…
Поредната затръшната врата. Досега Госейн таеше надеждата, че Елдред Кранг може да се окаже космическият играч, уеднаквил съзнанието му в тялото на Ашаргин. Трябваше да потърси друго обяснение на загадката.
— Има нещо — каза една психиатърка, — което сме обсъждали помежду си, но едва ли е известно на Госейн. Ако Лавоасьор е предал на Кранг знанията какво обучение е подходящо за допълнителните мозъци — а вече пролича, че методът не е особено добър — можем ли да предположим, че всички тела на Лавоасьор-Госейн са минали през тази неправилна подготовка? — Гласът й затихна, когато добави: — Смъртта на Лавоасьор ми се струва доказателство, че той не е бил надарен с ясновидство, но от друга страна вие, господин Госейн, като че сте пред прага и на тази, и на други способности.