— После ще се занимаваме с подробностите — намеси се доктор Кейр. — Сега ми се иска Госейн да направи един опит.
Обясни какво имаше предвид и Джилбърт възрази:
— Но дотам има деветнадесет хиляди светлинни години!
— Опитай! — настоя психиатърът.
Госейн се подвоуми, но въпреки всичко се съсредоточи върху една от запаметените точки в небесния дом на Лийдж. Олюля се от усещане, подобно на световъртеж. Стреснат, той едва се пребори с гаденето. Огледа изумен хората наоколо.
— Май за малко не достигнах уеднаквяване до двадесетия знак. Мисля, че втория път ще успея.
— Опитай пак! — подкани го Кейр.
— Но какво да правя след като се озова там?
— Виж накъде вървят нещата. Ние ще те последваме до най-близката база.
Джилбърт кимна и затвори очи. Непрекъснато променящата се картина на запаметената точка стана рязко отчетлива.
Когато отвори очи, беше в небесния дом.
Отначало не помръдна, за да се ориентира. Долавяше спокойно излъчване някъде наблизо. Предположи, че слугите още си изпълняват задълженията в този въздушен кораб.
Отиде до извития прозорец и надникна надолу. Рееха се над равна местност. Далеч вдясно блещукаше вода. Постепенно морето се изгуби от погледа му. Това му подсказа нещо.
Наведе се над пулта за управление и се изправи почти мигновено, щом видя как са нагласени уредите. Небесният дом още обикаляше в кръга, по който самият Госейн го бе насочил преди да проникне успешно в разрушителя.
Изобщо не пипна пулта. Не пренебрегваше вероятността някой да му е заложил капан, макар че на пръв поглед всичко беше недокоснато.
Не забеляза нищо необичайно и в магнитното поле. Освободи съзнанието си и се постара да види какво ще се случи. Но в единственото му видение пилотската кабина си оставаше празна.
Време беше за въпроса: „А сега накъде?“
Да се върне във флагманския кораб? Само ще загуби време. Искаше да провери колко е продължило прехвърлянето му на Ялерта, но можеше да остави това за по-късно.
Събитията не спираха своя ход. Все още имаше изложени на опасност мъже и жени, за които се чувстваше донякъде отговорен — Кранг, Патриша, Нирена, Ашаргин…
Крайно време беше да лишат от власт един диктатор и да спрат на всяка цена колосалната му военна машина.
Взе решението си без да протака.
Озова се на запаметената точка в Убежището на Следовника, точно пред входа на енергийната централа. Качи се на горния етаж без никой да му попречи и се спря само веднъж, за да попита някакъв мъж къде е жилището на Следовника.
— Бях повикан тук — обясни, — и бързам.
Служителят явно имаше желание да му помогне.
— Не сте тръгнал в правилна посока, но ако завиете по този страничен коридор, ще стигнете до голямо преддверие. Там ще ви кажат откъде да минете.
Госейн се съмняваше, че някой би го упътил вежливо. И все пак съвсем скоро попадна в помещение, оказало се по-малко от очакванията му. Изглеждаше толкова обикновено, че отначало се усъмни дали е влязъл, където искаше.
Много хора седяха на кресла около масички, а зад ниска дървена преграда имаше осем бюра и до всяко се бе настанил чиновник. По-нататък през отворената стъклена врата се виждаше кабинет с едно-единствено голямо бюро.
Мина зад преградата и тръгна към вратата. Неколцина от чиновниците се надигнаха нерешително да го възпрат, но той не им обърна внимание. Отново местеше постоянно парчето тел в пилотската кабина на въздушния кораб, за да не го усети Янар преждевременно.
Чак когато затваряше вратата, предсказателят усети присъствието му и сепнато вдигна глава. Зад Янар имаше още една врата и Джилбърт се насочи право към нея. Другият мъж скочи и му се изпречи наперено.
— Ще влезеш вътре само през трупа ми.
Госейн спря. Вече бе проникнал с допълнителния си мозък в следващата стая и не долови никакви признаци на живот. Не беше съвсем надеждно доказателство, но засега нямаше причина да прибързва.
Изгледа намръщено предсказателя. Нямаше желание да го убива, а и без това разполагаше с най-различни начини да го махне от пътя си. Предпочете да задоволи любопитството си. Отдавна чакаше да научи отговорите на няколко въпроса.