— Като агент на Следовника ли действаше в кораба на Лийдж?
— Естествено — сви рамене Янар.
— Искаш да кажеш, че иначе въздушният дом не би ни взел толкова навреме?
Другият кимна сдържано. Беше нащрек.
— Но защо ни бе дадена тази възможност да избягаме?
— Следовника смяташе, че е твърде опасно да те остави тук. Можеше да му съсипеш Убежището.
— Тогава защо ме е прехвърлил на Ялерта?
— За да те държат предсказателите под око.
— Само че от това нищо не излезе, нали?
— Точно така.
Джилбърт се замисли. Скритият в отговорите смисъл го стъписа. Впитият му в предсказателя поглед стана по-суров. Имаше още въпроси, особено за Лийдж. Не че бяха толкова важни. Тя доказа достатъчно привързаността си към него, а с дреболиите не искаше да се занимава.
Нямаше защо да се бави повече. Уеднакви Янар в килията, където бе попаднал заедно с Лийдж и Джуриг преди няколко седмици.
Отвори вратата и влезе в стаята, която според него беше личният кабинет на Следовника. Както и очакваше, не завари никого.
Заоглежда се с жив интерес. Срещу вратата бе поставено огромно бюро. Лявата стена бе заета от вградени шкафове за документи, а дясната — от сложна (и някак различна от познатите) система деформатори и контролни системи.
Отдъхна си, но изпита и разочарование. Прецени следващия си ход. Янар нямаше да му се пречка повече, макар и това да нямаше особено значение. Този човек беше по-скоро излишен дразнител, а не опасност.
Огледа шкафовете. Всички имаха магнитни ключалки, но той прекъсна всяка схема за броени секунди с допълнителния си мозък. Чекмедже след чекмедже се плъзгаха безшумно навън, щом ги докоснеше. Всеки документ представляваше прозрачна електронна плака също като указателя на двореца в Горгзид.
На всеки последователен слой молекули бяха запечатани множество страници текст. Светваха на плаката при плъзгането на регулатора отстрани.
Госейн най-сетне намери плаката със своето име. В документа имаше четири страници. Оценките бяха много обективни, но повече място заемаше изложението на предприетите срещу него действия. В началото видя забележка: „Прехвърлена информация от ГЕ-4408С“. Явно беше препратка към друг документ. Споменаваше се за обучението му по заповед на Торсън. Отдолу беше написано: „Не успях да открия никой от участниците в това обучение и научих за него твърде късно, за да го предотвратя“.
На няколко места срещна името на Дженесън. Следваше описание на системата от деформатори, използвана за прехвърлянето на Госейн от Венера. „Устройството бе създадено за мен от същите хора, които направиха и С. Изглежда като съвсем обикновена кухненска маса.“ И добавено отстрани: „Доста хитроумно.“
Джилбърт не намери в четирите страници каквото търсеше. Очакваше да запълни собствената си представа за случилото се между него и Следовника. Но текстът беше твърде сбит и изброяваше само факти. В края на последната страница откри забележка: „Виж Ашаргин“.
Извади и досието на принца. Беше значително по-дълго. В началото се занимаваше с живота на Ашаргин след изпращането му в Храма на Спящия бог. Едва накрая откри връзката между двата документа: „При разпит с детектор на лъжата, проведен от Енро, Ашаргин няколко пъти спомена името на Джилбърт Госейн. Да се проучи.“
Последният абзац гласеше: „Принудителният брак между принц и принцеса Ашаргин изглежда се превърна в действителна, а не само във формална връзка между тях. Промените в характера на този човек трябва да бъдат незабавно изяснени въпреки новото схващане на Енро, че склонният към сътрудничество принц може да му бъде полезен дори след края на войната. Според предсказателите поведението му през следващите три седмици заслужава особено внимание.“
Нямаше дори намек кога са започнали тези три седмици, не се споменаваше опитът на Госейн-Ашаргин да се прехвърли на Венера, нито пък се казваше кога се е върнал в двореца.
Джилбърт прибра досието в шкафа и се зае с останалата част от стаята. Откри тясна вратичка, умело скрита между деформаторите. Водеше към малка спалня, в която Госейн откри само един предмет — старателно оправено легло.
Нямаше дори гардероб, но намери и миниатюрна баня. Десетина кърпи и хавлии висяха на прост напречник от метал. Ако това беше истинското жилище на Следовника, сенчестата твар изглежда не си угаждаше прекалено.
Госейн прекара остатъка от деня в проучване на Убежището. Не забеляза нещо необикновено. Имаше жилища за слугите, етажи с усърдно работещи чиновници. Мазето беше заето от енергийната инсталация, а цяло крило — от затворническите килии.