Елиът застана до него и му подаде матрица.
— Най-добре да тръгвам — каза Госейн. — Няма да съм много спокоен, докато съдържанието на онези шкафове не бъде пренесено във „Венера“.
Уеднакви се обратно в кабинета на Следовника.
Извади матрицата от защитната й обвивка и я постави внимателно на бюрото. Щеше да е твърде зле, ако флагманският кораб се прехвърлеше право при нея, но там беше Лийдж, която да се погрижи за навременното прекъсване на скока към Ялерта.
Както и очакваше, след три часа „Венера“ се появи пад острова. Групите слязоха в Убежището, а Джилбърт се върна в кораба.
С учудване чу от доктор Кейр, че няма да има нито експерименти, нито продължаване на обучението му.
— В твоя случай ще приложим „лечение чрез работа“ — обясни психиатърът. — Ще се учиш сам от опита си. — Постара се да обясни набързо. — Честно казано, Госейн, овладяването на твоите дарби ще отнеме доста време, а ти засега се справяш много добре. Струва ми се, че имаш предимство, което е липсвало на Лавоасьор. Открил си, че можеш да правиш и други неща и си се опитал да ги постигнеш. Почти сигурно е, че Лавоасьор не е знаел за предсказателите, иначе поне е щял да спомене за тях пред Кранг. Значи дори не му е хрумвало, че би могъл да развие у себе си способността за предсказване на бъдещето.
— Щом е така — каза Джилбърт, — веднага ще отида в кабинета на Следовника и ще използвам деформатора му.
Сети се и за една дреболия, щом се озова в Убежището. Уеднакви Янар с единствената точка на остров Крест, която бе запаметил. Щом приключи с тази проява на снизхождение, присъедини се към групата, която изучаваше личната система от деформатори на Следовника. Вече бяха получили интересни резултати.
— Най-съвършеното устройство, което сме виждали досега — увери го един от техниците. — И най-сложното. Ще трябва още дълго да умуваме над някои от схемите.
Вече основаваха работата си на предположението, че тези деформатори постигаха уеднаквяване дори отвъд двадесетия знак след десетичната запетая.
— Затова ще поостанем на Ялерта, а и ти ще можеш да се прехвърлиш обратно при нас. И ще чакаме кораба, който Енро е пратил да замени разрушителя. Може да наближи планетата всеки момент.
Госейн прие, че поне последната им цел си струва чакането. Жизненоважно беше флотата на диктатора да не разполага с повече предсказатели.
Не беше толкова сигурен, че е нужно да чакат и него. Може би му предстояха продължителни усилия да си свърши работата там, където отиваше. Надяваше се, че грешката в тези деформатори е достатъчно малка и прехвърлянето няма да го забави излишно. Иначе беше напълно уверен в способността си да се върне на кораба почти мигновено.
Всички се съгласиха, че няма време за губене, а изучаването на системата можеше да се проточи.
Госейн бе установил, че устройството е разделено на две части. В едната имаше три деформатора, които да се нагласят за която и да е схема.
В другата имаше само един. Управляваше се с натискане на малко лостче. Джилбърт се бе убедил от опит, че такива механизми прехвърлят на определено място с помощта на постоянно вградена матрица. Много му се искаше да попадне в истинското средище на Следовника, където и да се намираше в галактиката.
Без колебания натисна лостчето.
Не помръдна в първия миг след мрака. Огледа голямата стая, чиито стени бяха скрити от книги. През полуотворена врата се виждаше краят на легло.
Потърси признаци на живот с допълнителния си мозък. Забеляза множество източници на излъчване, но всичко беше мирно и тихо. Доколкото можа да се увери, съседната стая беше празна.
Погледът му се стрелкаше бързо насам-натам. До деформатора, към който се бе уеднаквил, имаше друг под прав ъгъл.
Не видя нищо по-интересно. Запамети пода пред краката си, отиде до рафтовете и взе една книга. Беше на езика на Горгзид.
За миг това го ободри, но докато обръщаше на титулната страница, той си каза: „Не е задължително да съм попаднал на Горгзид. Мнозина в Най-великата Империя имат книги на езика на планетата столица.“
И се вцепени. Зяпна името на страницата, поклати глава и върна книгата на мястото й.