Но на следващите пет подбрани наслуки книги се виждаше все същото име — Елдред Кранг.
Джилбърт закрачи бавно към спалнята. Беше озадачен, без да е особено разтревожен. Усети присъствие на хора в следващото помещение. Открехна леко вратата и видя коридор. Плъзна се безшумно напред. Ако се наложеше, можеше да изчезне с цялата бързина на уеднаквяването. Но не му се вярваше да се стигне дотам.
В края на коридора спря. От мястото си виждаше само гърба на жена, която му приличаше на Патриша. Тя заговори и Госейн се увери, че я е познал. Не го интересуваха думите й, нито отговорът на Кранг. Имаше значение само присъствието им тук — в библиотеката до тяхната спалня беше деформаторът, свързан с Убежището на Следовника.
Твърде смущаваща находка. Джилбърт реши да не се среща с двамата, преди да е обсъдил неочаквания факт с Елиът и останалите от „Венера“.
Но още не искаше да напусне Горгзид. Върна се в библиотеката и впи поглед във втория деформатор. И това устройство се управляваше съвсем просто и прехвърляше на едно-единствено място.
Каза си, че е съвсем логично да провери докъде води. И натисна лостчето.
Стори му се, че попадна в малък склад. В единия ъгъл бяха струпани метални сандъци, имаше и няколко рафта. Затворената врата като че беше единственият изход от това помещение. И нямаше други деформатори, освен пренеслия го тук.
Госейн побърза да запамети точка от пода и отвори вратата. Влезе в съвсем оскъдно обзаведен кабинет — бюро, два стола и килим. В отсрещната стена имаше още една врата.
Той спря до бюрото и опита да дръпне чекмеджетата му. Бяха заключени и нямаше как да ги отвори с допълнителния си мозък, без да ги насили.
Стигна до къс коридор, свършващ с поредната врата. Джилбърт веднага я бутна, направи две-три крачки и спря внезапно.
Голямата зала пред него сякаш беше изпълнена от тихи звуци. Тясната подпора се извиваше на пет-шест метра пред отсрещната стена. Беше толкова изкусно слята с повърхността отзад, че изглеждаше като продължение на стената.
По-близката до него част беше прозрачна и озаряваше цялата зала със светлината си. Малки стъпала водеха от пода към криптата на Спящия бог на Горгзид.
Сега Госейн видя всичко не като през очите на Ашаргин. С допълнителния си мозък долавяше пулсиращите енергийни потоци, които управляваха скрити машини. Едва се усещаше и жизнена сила, човешко нервно излъчване — леко и неизменно.
Този път не му пречеше религиозната церемония. Изкачи се направо горе и се взря в Спящия бог. Виждаше лицето му по-отчетливо, забелязваше онова, което бе убягнало от притъпените сетива на принца.
„Ковчегът“ всъщност беше конструкция с множество сектори. Дребни, подобни на клещи манипулатори поддържаха тялото. Джилбърт се досети за предназначението им — да упражняват мускулите. Ако човекът вътре се събудеше някога, нямаше да е слаб и схванат като Джилбърт Госейн след едномесечната си неподвижност в разрушител У-381907.
И цветът на кожата не беше болнав. Тялото изглеждаше стегнато и силно. Явно онзи, който бе измислил тази животоподдържаща система, е разполагал с по-големи възможности от Лийдж.
Госейн слезе и огледа основата на криптата. Както и предполагаше, стълбите се местеха, а плочите се дърпаха настрани. Вторачи се в открилата се пред погледа му машина.
Веднага разбра, че е стигнал до отговора на една от загадките. При никое от пътешествията си, в никой от най-гигантските кораби на Най-великата Империя не бе виждал такова устройство. Позяпа смаяно и поклати глава. Схемите бяха заплетени и непривични за него, но успя да разпознае десетина основни функции.
Имаше деформатор, детектор на лъжата, електронен мозък, също и други по-прости уреди. Точно електронният мозък прикова вниманието му. Имаше цели сто четиридесет и седем основни блока, всеки от които беше сложна самостоятелна система с хиляди схеми.
Дори почти наподобяващите човешкото поведение роботи, изобретени от Лавоасьор за венерианците, имаха едва двадесет и девет основни блока.
Госейн се съсредоточи. И установи, че няколко от свързващите модули са изгорели. Това го стресна и продължи проверката още по-старателно. Откри още неработещи елементи. Но как толкова добре направена и защитена машина е била повредена? Не беше лесно да проумее, само че крайният резултат се виждаше ясно.
Щяха да бъдат необходими извънредни знания и усилия, за да бъдат поправени устройствата и за да се пробуди Спящия бог.