Каза си, че едва ли това е негова работа. Задачата му беше да се намеси в събитията, а не да се занимава с техника. Време беше да се върне във „Венера“.
Щом се уеднакви в кораба, чу сирените за тревога, но Елиът му обясни, че сражението е свършило.
— Не ми се вярва някой в онзи кораб да е проумял какво ги връхлетя, когато нашите роботи нападнаха. Заловихме всички без съпротива.
Имаха не една причина да се радват на победата. Плененият флагмански кораб бе изпратен от Енро преди месец, за да замени У-381907 и да възобнови притока на предсказатели към бойната флота. Щеше да мине доста време, докато пратят друг кораб.
А за Госейн по-важно беше друго — сега „Венера“ можеше да го последва към Горгзид.
Никой от последователите на не-А в кораба не предложи обяснение за загадъчното поведение на Елдред Кранг.
— Остава ни само да предполагаме — каза Елиът, — че доскоро не е знаел за предсказателите и затова не е съобщил на никого. Твоето откритие показва, че Кранг е по-наясно с положението, отколкото ни се струваше. — Подаде на Госейн нова матрица. — Ще започнем прехвърлянето веднага, щом я занесеш. Ще се видим отново след три дни.
Джилбърт кимна. През това време имаше намерение да огледа внимателно Храма на Спящия бог.
— Ще ми се да проверя дали атомният двигател още е в изправност. Защо пък да не вдигна целия храм в космоса? — Той се ухили. — Може и да приемат случката като знамение, че техният бог не одобрява агресията им. — Добави по-сериозно: — Всъщност няма да вдигам шум до пристигането ви.
Преди да напусне кораба, отиде да поговори с доктор Кейр. Психиатърът го покани да седне, но Госейн остана прав.
— Докторе, тази следа ще ни отведе в посока, за която дори не сме подозирали. Имах някакви смътни видения… Вече два пъти съзнанието ми бе уеднаквено в тялото на принц Ашаргин. На пръв поглед някой ми помагаше да си представя по-пълно какво става. Почти съм готов да повярвам, че това е била причината. Но защо точно през очите на Ашаргин? Каква е ролята му? Разбираш ли, неизбежно следва въпросът — щом е възможно съзнанието ми да се прехвърля в чужди мозъци, защо не попаднах в тялото на Енро? Мисля, че тогава щях да спра войната просто така. — Щракна с пръсти. — Логиката в подобни разсъждения изглежда толкова безупречна, че според мен ни остава едно-единствено заключение — грешна е самата ни гледна точка. Непременно има друг отговор, вероятно по-важен от цялата тази война.
Постоя намръщен, после протегна ръка на доктор Кейр, който я стисна безмълвно. Госейн отстъпи назад и се уеднакви в малкия склад на храма.
Още докато се опомняше от мигновения мрак, разтърси го съвсем неовладяно таламусно раздразнение — за трети път през трите месеца се намираше в тялото на принц Ашаргин.
XIX
В името на здравия разум, помнете — първо е събитието, тоест началният стимул. Второ е въздействието му върху нервната система през сетивата. Трета е емоционалната реакция, основаваща се на предишния опит на индивида. Четвърта е словесната реакция. Повечето хора не различават първия етап от четвъртия и дори не съзнават, че вторият и третият съществуват.
— Време е за вечеря — каза Нирена.
Госейн-Ашаргин се изправи и двамата мълчаливо тръгнаха по коридора. Лицето на жената беше умислено и когато пръстите й лекичко се плъзнаха, за да го хване под ръка, жестът изглеждаше съвсем неволен и привичен. Точно несъзнателното движение потвърди каквото Джилбърт вече бе научил от паметта на принца — този насилствен брак наистина се превръщаше във взаимна привързаност.
— Не съм сигурна — продължи Нирена, — че трябва да се радвам на привилегията да споделям трапезата с Енро. Чудя се дали да мисля, че това е издигане в йерархията?
Госейн-Ашаргин не отговори. Мислеше си за тялото, което сега лежеше в склада до криптата. Всеки миг Секох можеше да влезе там и да го намери.
Пред този факт личният живот на принц и принцеса Ашаргин бледнееше напълно.
Нито Енро, нито главата на църквата присъстваха на вечерята и от това на Джилбърт никак не му олекна. Все си представяше как Секох ще реши да прекара точно тази нощ в храма. Изобщо не се съмняваше какво трябва да направи и обмислянето на подробностите занимаваше ума му почти през цялото време.
Внезапно усети, че нещо не е наред и вдигна глава. Забеляза колко са бледи и двете жени. Патриша тъкмо казваше:
— … не съм си представяла никога, че ще се чувствам така, но пълната победа на Съюза ме тревожи почти колкото и опасенията моят брат да спечели войната.