— Най-ужасно е — добави Нирена — да те въвлекат в тази война против волята ти, ако и да нямаш нищо общо с нея. И накрая се оказва, че съдбата ти е изцяло обвързана с победата или поражението на онази страна, към която уж принадлежиш.
За миг отвлякоха Госейн от твърде спешните му замисли. Знаеше какво ги измъчва и предположи, че е настъпил твърде рязък обрат, за да се стъписат чак толкова.
Да, поражението щеше да е лично бедствие за всекиго в Най-великата Империя. Щяха да последват безкрайни унижения, окупационни армии, безмилостно издирване на военни престъпници… и отмъстителност, показваща пълно неразбиране на последствията за съзнанието и на победителите, и на победените.
Понечи да се намеси в разговора, но стисна устни от изненадващото прозрение. „Ако положението наистина се е влошило, може би това обяснява отсъствието на Енро.“ И преди да каже каквото и да било, чу потвърждението.
— Брат ми е с флотата — промълви Патриша. — Четири ескадри са изчезнали безследно и засега са спрели всякакви операции в Шести декант, докато измислят някакви контрамерки.
— А къде е Секох? — попита накрая Госейн.
Никой не знаеше. В бързия поглед на Кранг се четеше ням въпрос. Но венерианецът само каза:
— Разбира се, много е важно никой да не победи съкрушително. Безусловната капитулация е само илюзия.
Джилбърт се реши. Защо пък да не научат фактите? Набързо, без да издава откъде е научил и без да описва роботите и въздействието им, той им нахвърля възможния край на войната.
— Колкото по-скоро Енро разбере — продължи той, — че му предстои дълга война на взаимно изтощение и колкото по-скоро направи или приеме предложения за примирие, толкова по-лесно ще се предпази от съдбоносен разгром. — Джилбърт стана от стола си. — Ако Енро дойде преди да се върна, уведомете го, че искам да говоря с него.
Побърза да излезе от трапезарията. Веднага тръгна към покрива на двореца. До изхода на стълбата, по която се качи, имаше няколко самолета. Настани се на предната седалка в най-близкия и електронният мозък попита:
— Къде да ви откарам?
— Издигни се над планината — нареди Госейн. — После ще ти кажа накъде да продължим.
Бързо се понесоха над града. На обзетия от нетърпение Джилбърт му се струваше, че прострелите се под него безбройни светлинки никога няма да свършат. Най-после стигнаха съвсем тъмна зона и скоро светлини се виждаха само към едва различимия хоризонт.
Робопланът се обади отново:
— Вече сме над планината. Накъде да продължа?
Госейн надникна през прозорците на кабината. Под облачното небе цареше непрогледен мрак.
— Искам да кацнеш на един страничен път, на около километър откъм близката страна на Храма на Спящия бог.
Обясни подробно къде е мястото спрямо околните горички и описа завоя на пътя, използвайки ясните спомени на Ашаргин.
Полетът продължи в пълна тишина. Само друсането при кацането подсказа, че са стигнали до целта. Преди да излезе, Джилбърт заповяда на робоплана:
— Връщай се тук на всеки час.
Направи няколко крачки по пътя и спря. Изчака почти безшумното излитане на самолета. Усети напора на въздуха и чу само съскането на двигателите. Чак тогава продължи.
Въздухът беше горещ и неподвижен. Не се учуди, че не срещна никого. Ашаргин отдавна познаваше този път. Хиляди нощи се бе тътрил уморено тук, за да се прибере от картофените ниви на своя нар в една от колибите за работници.
Стигна до още по-дълбоките сенки около храма и пак се спря. Цяла дълга минута се ослушваше за някакъв звук на движение.
Нямаше дори шумолене.
Решително, но и предпазливо той бутна металната врата и тръгна надолу по същата стълба, по която го водеха при церемонията на съзерцанието.
Без никакво произшествие доближи вратата към вътрешната зала и за негова изненада се оказа отключена. Не загуби време да се чуди. Бе донесъл и инструмент за разбиване на ключалки, но му олекна, че неловките пръсти на Ашаргин нямаше да боравят с него.
Вмъкна се вътре и тихо затвори вратата. Огледа вече познатата крипта. Забърза се към коридора, който го отведе до личния кабинет на йерарха.
Пак се заслуша пред вратата. Тишина. Надникна в сумрачния склад и си отдъхна, щом забеляза проснатото на пода тяло.
Бе дошъл навреме. Но сега му предстоеше да реши проблема как да осигури на безчувственото си тяло безопасност.