Първо скри матрицата под метална кутия на най-горния рафт. Коленичи до тялото и го огледа за признаци на живот. Напипа пулса и усети топлия равномерен дъх на изпадналия в безсъзнание Госейн. Едно от най-странните преживявания — да се взира в собственото си тяло.
Изправи се и приведен пъхна ръце под мишниците му. Пое си дълбоко дъх и дръпна с все сила. Отпуснатото тяло се премести с десетина сантиметра.
Бе предположил, че ще му е трудно, но не чак толкова. Струваше му се, че най-важното е да започне. Напъна се отново и този път не спря усилията си веднага. Но мускулите го заболяха преди да прекоси малката стая и се наложи да си отдъхне за пръв път още пред вратата.
Втората по-дълга почивка беше в края на късия коридор. Двадесет минути по-късно стигна до средата на залата — толкова изтощен, че му се виеше свят.
Вече бе решил кое е единственото подходящо скривалище за тежкото тяло. Само че започваше да се пита ще успее ли да го извлече дотам.
Изкачи стъпалата до криптата. Огледа механизма на покриващите я плочи, но не прозрачните над спящия, а мъждукащите по-нататък по шестметровата дължина на ковчега.
Оказа се съвсем просто да ги избута. Пред погледа му се откриха опори, гъвкави тръби и механизми за още три тела. Две от ложетата бяха видимо по-малки. Догадката не закъсня — местата бяха предназначени за жени.
Значи този космически кораб е бил проектиран да пренесе двама мъже и две жени през междузвездното пространство през дългите години, които отнемаше полет без уеднаквяване.
Не си позволи да се разсее в размишления какво означаваше това, а напрегна мускулите си за непосилния труд да извлече тялото на Госейн нагоре по стъпалата и да го положи в криптата.
Нямаше и приблизителна представа колко време мина. Почивките ставаха все по-чести. Поне десетина пъти се усъмняваше, че е преуморил крехкия организъм на Ашаргин свръх възможностите му. Но накрая настани тялото и го привърза с ремъците. Реши да го закрепи така, защото допускаше да е предвиден механизъм и за отстраняването на трупове. А някои части от машината бяха толкова повредени, че той не разчиташе да са запазени функциите за различаване на живите и мъртвите тела.
Предпазливостта не беше излишна.
Плъзна плочите обратно, върна подвижната стълба на предишното й място и тъкмо стоеше горе, за да се увери, че няма и следа от усилията му, когато чу шум откъм склада. Обърна се настръхнал.
Влезе Елдред Кранг.
Венерианецът също се вцепени, щом го видя, и вдигна пръст към устните си. Дойде бързо при него, бутна другата стълба към задната част на криптата и отмести една от плочите.
Няколко секунди се взираше в тялото на Госейн, после затвори ковчега, спусна се на пода и избута стълбата където я завари.
Ашаргин също бе слязъл. Кранг го хвана за ръката.
— Съжалявам — зашепна, — че не успях да ти помогна в пренасянето. Но не бях в апартамента си, когато машината ме предупреди. Веднага щом се освободих, дойдох да проверя — венерианецът се усмихна, — дали си скрил тялото където трябва. Сега да се махаме по-бързо!
Госейн го последва, без да продума. Никой от хората във „Венера“ не се съмняваше в подбудите на Кранг. Нямаше намерение той да е първият. Въпросите напираха в него, но се бе вслушал в настоятелния тон на детектива.
Минаха през малкия кабинет и влязоха в склада. Кранг отстъпи встрани и посочи деформатора:
— Първо ти.
Прехвърлиха се в библиотеката. Венерианецът понечи да излезе също толкова бързо, но се спря изведнъж и се обърна. Посочи деформатора, който бе пренесъл Госейн от Ялерта.
— Къде е другият вход? — Изслуша обяснението и кимна. — Допусках нещо подобно. Но нямаше как да проверя. От тази страна контролният механизъм е скрит и изобщо не успях да го открия.
За Джилбърт беше новина, че Кранг не знае нещо. Преди и той да зададе някакъв въпрос, детективът продължи:
— Енро не е тук вече осми ден и може да се върне всеки момент. Поне така ни съобщиха преди вечерята. Затова отиди веднага в апартамента си и… — помълча, явно обмисляйки внимателно следващите си думи, — … и се наспи. Недей да се бавиш.
Когато минаха покрай Патриша, тя тихо му пожела лека нощ. Венерианецът го изпрати до вратата и каза сериозно:
— Почини си добре тази нощ. Наистина те съветвам да се наспиш!
Госейн закрачи спокойно по коридора. Съзнанието му беше странно освободено от мисли и му се струваше, че твърде много случки се струпаха наведнъж. Защо Кранг пожела да се увери, че тялото му е на сигурно място, след като го е предупредила някаква машина? И каква беше тази машина? Доколкото Джилбърт схващаше положението, имаше само едно устройство, което можеше да изпрати сигнала. Повреденият електронен мозък под криптата.