Дали детективът от Венера бе успял да установи частичен контрол върху машината? Поне така тълкуваше думите му.
Но защо все настояваше Госейн-Ашаргин да се наспи?
Вече бе слязъл два етажа надолу и вървеше към жилището на Нирена, когато венерианско роботизирано оръжие нападна съзнанието му.
Имаше време да помисли само за едно нещо — изключено беше атаката да е от „Венера“. Не бе минало достатъчно време, за да се прехвърли флагманският кораб.
Значи Галактическият съюз бе хвърлил значителни сили срещу Горгзид. Но как са пробили отбраната на планетата?
След това не му беше до разсъждения. Бореше се отчаяно да освободи тялото на Ашаргин.
XX
В името на здравия разум, всеки човек би трябвало да освободи блокираната си нервна система. Всяка подобна пречка е семантично смущение, възпиращо подходящата реакция. Тези пречки могат да бъдат отстранени чрез правилното използване на кортикално-таламусната „забавена реакция“, чрез самоанализа или чрез хетероанализа.
Едва не бе победен, преди да се опомни. Усещането за връхлетялата го сила беше такова, че дори когато я възприемаше със собствения си мозък, го бе парализирала почти мигновено. Застина неподвижно.
Може би точно това го спаси. Принуди се да не мърда и си припомни отдавна научения прост вариант на кортикално-таламусната пауза — метод за обучение на новаци.
„Сега се отпускам и всички възприети от мен стимули минават през пълния кръг на нервната ми система — по гръбначния мозък към таламуса, през таламуса до кората на главния мозък и през нея и тогава, едва тогава обратно през таламуса и в цялата нервна система. Винаги осъзнавам как въздействието преминава към кората на главния мозък и през нея.“
В това беше ключовата разлика между свръхчовека, живеещ според не-А, и близкия до животинското човек от галактиката. Таламусът, център на емоциите, и кората на главния мозък, сърцевина на мисленето, се сливаха уравновесени в чудесна връзка. Чувствата не се отхвърляха, а се обогатяваха и успокояваха чрез свързването им с онази част на мозъка, която можеше да се наслади на безбройните едва различими оттенъци в емоцията.
А из целия дворец хората сигурно се съпротивляваха с все по-нарастваща паника срещу стоварилата се върху тях мощ. Започнеха ли да се поддават на ужаса, не биха могли да възпрат истерията. Ще се усилва с всяка секунда. Мълниеносното възприятие през поддаващия се на страх таламус ще ускори ударите на сърцата, ще учести дишането, ще предизвика мускулен гърч, ще пришпори докрай жлезите… и всеки превъзбуден орган на свой ред ще подтиква таламуса към още по-силна реакция. Цикълът ще се ускорява непрекъснато.
А човек трябваше просто да поспре и да си каже: „Всички въздействия сега минават през кората на главния ми мозък. Аз мисля и чувствам, а не само се подчинявам на чувствата.“
Госейн постигна пълна кортикално-таламусна пауза в Ашаргин.
Връхлетялата сила продължаваше да се бори с него и той осъзна, че трябва да е нащрек във всеки миг, за да не се поддаде принцът на внезапен емоционален шок.
Затича се право към спалнята. Знаеше в какво състояние ще завари Нирена. Остави мисълта да проникне в съзнанието му, за да не се изненада Ашаргин. Както и очакваше, младата жена лежеше в безсъзнание. Изглежда се бе събудила в момента на нападението, защото гримаса на внезапен ужас разкривяваше лицето й.
Точно видът на това лице зашемети принца. Тревога, страх, напрежение. Емоциите го пронизаха като мълния. И със същата бързина нападащата сила се вкопчи в съзнанието му.
С последен отчаян напън Госейн се хвърли върху леглото, за да опита да се освободи, но напразно. Този път не постигна нищо. Мускулите му се вдървиха.
Бе се питал какво ли изпитва човек с овладяно съзнание. Оказа се съвсем просто. Заспа.
И се унесе в странни видения.
Сънуваше, че тялото му в криптата е чувствително и възприемчиво както никога досега и че единствено насред наситената със спомени гробница бе възможно при неговата сравнително незавършена подготовка да установи такава пълна, неограничена връзка.