Можеш да се досетиш какво огромно постижение бе това за мен, като ти кажа, че едва сега успях за пръв път да разкажа историята на Преселението на човек, оцелял още от времето на пътешествието. Много пъти се опитвах да насоча тяло на Госейн-Лавоасьор към криптата. Но единственото, което постигах, беше да внуша страх у всяко следващо поколение тела. А предпоследният ми опит имаше твърде опасни последствия.
Успях да уеднаквя съзнанието на стария Лавоасьор в мозъка на един от свещениците, който бе натоварен със задължението да почиства вътрешната зала. Целта ми беше да дам на Лавоасьор възможност да поправи някои особено важни елементи от моята структура. Оказа се невъзможно по две причини. Първо, свещеникът нямаше как да намери необходимите инструменти. Освен това се съпротивляваше срещу овладяването на съзнанието му.
Отначало не упорстваше много. Лавоасьор свърши част от работата и успя да проучи някои от устройствата в криптата. И дори тази кратка възможност породи крайно нежелан обрат. Защото Лавоасьор успя да поправи уред, който не мога да контролирам. Създаден е да предизвиква именно тези промени в материята, които унищожиха другата галактика. В един от всеки десет хиляди кораба имаше такова устройство, но само за да продължат изследванията на възможностите му.
Макар Лавоасьор да не подозираше това, уредът веднага се настрои към тялото на свещеника — предпазна мярка на създателите му, за да бъде винаги под човешки контрол. Естествено, бяха предполагали, че ще го контролира един от тях.
Вече беше достатъчно свещеникът да направи мислено усилие и предизвикваше фазовото си изместване, за щастие ограничено. Можеше да прехвърля сенчестата си форма навсякъде из галактиката, където има деформатори.
Когато съпротивата му срещу съзнанието на Лавоасьор стана твърде силна, наложи се да прекъсна връзката. Признавам, че не предвидих какво ще последва. Щом свещеникът се отърси от уплахата след преживяното, повярва, че е бил осенен от Спящия бог. А способността му да преминава в сенчестата си форма само затвърди неговата убеденост. Разбира се, в известен смисъл е вярно, че дължи силата си на Спящия бог. Но само доколкото и аз съм онзи Играч, който манипулираше твоето съзнание. Истинските богове, истинските Играчи са мъртви вече почти два милиона години.
Скоро ще се събудиш. Трудно ти е, но имаш едно задължение. Трябва да убиеш свещеника, който получи достъп до тази сила. Не знам как би могъл да се справиш, докато е в сенчестата си форма. И все пак си длъжен да го убиеш.
Не остана много за казване. Достатъчно е Ашаргин да използва деформатор и ще го освободя от властта на Госейн, който ще се върне в своето тяло. Същото би станало веднага и ако принцът бъде убит. Други начини няма.
Елдред Кранг беше довереник на Лавоасьор и преди няколко години узна някои неща и дойде да поработи по повредените ми модули. Тогава не успя да направи необходимото. Наскоро монтира предавател, чрез който да го предупреждавам със светлинни и звукови сигнали. Така го повиках тук, когато Ашаргин скри тялото на Госейн в криптата.
Трябва да знаеш още нещо. Нападението и завземането на двореца не бяха дело на Галактическия съюз. Свещеникът избра този ход в борбата за власт срещу Енро…“
„Сънят“ започна да избледнява. Госейн се опита да го върне, но само го прекъсна още по-бързо. И усети, че някой го разтърсва.
Госейн-Ашаргин отвори очи и се взря в Нирена. Лицето й беше побеляло, но иначе тя се владееше.
— Мили, Секох е дошъл да те види. Моля те, стани.
Чу се шум откъм отворената врата на спалнята. Нирена бавно отстъпи встрани и Джилбърт видя Секох, висшия Пазител на Спящия бог, който впи в него поглед. „Секох, свещеникът, натоварен с почистването на криптата в храма.“
Секох — Следовника.
XXI
Не е достатъчно да познавате методите на не-А. Трябва да бъдат усвоени до автоматичност, тоест на „подсъзнателно“ равнище. Говоренето за тях трябва да бъде последвано от действие. Целта е да се постигне гъвкавост на подхода към всяко събитие и извън равнището на словесното. Общата семантика е създадена, за да дава на личността чувство за посока, а не да я скове в нов шаблон.
Вече схващаше смътно цялата картина. Не само заради съня, а защото отделните елементи започваха да се наместват. Онзи техник в разрушителя, който предпочете да се самоубие, за да не бъде разпитан. Какви ли чувства го бяха принудили да направи избора си? Естествено, религиозни.