Учудващо лесно произнесе безсмислените думи. Не се досети веднага защо — в нервната система на принца бяха затвърдени шаблони за нямащи нищо общо с фактите слова, отнасящи се до Спящия бог. Госейн се зарече да обмисли това в по-нататъшните си планове за принца, комуто тепърва предстоеше да се запознае с общата семантика.
Каза необходимото — бил призован от Спящия бог. Голяма чест щяла да бъде оказана на Секох. Трябвало да доведе в храма принца и да внесе деформатор в залата. Джилбърт следеше напрегнато каква ще е реакцията на свещеника, защото искаше от него да се отклони от отдавна установени ритуали. Явно Секох беше склонен да приеме всякакво пряко послание от своя бог, независимо към какво се бе придържал досега.
Първата и най-лесна стъпка към осъществяване на замисъла.
XXII
Общата семантика е научна дисциплина, а не философия. Възможни са множество не-А ориентирани философии, както са мислими и неопределен брой геометрични системи. Може би най-важното изискване пред нашата цивилизация е създаването на не-А ориентирана политическа икономия. Няма никакво съмнение, че такава система не съществува засега. Така че има открито поле за работа пред дръзките и творчески настроени мъже и жени за изграждането на система, която ще освободи човечеството от войните, глада и напрежението. Но за да бъде направено това, властта над света трябва да бъде отнета от хората, които уподобяват не-съвпадащото.
Секох реши да устрои истинско шествие. След три часа цели колони от самолети, натоварени с войски и свещеници от столицата, изпъстриха небето над планината на път към Храма на Спящия бог.
Госейн-Ашаргин се бе надявал, че просто ще се прехвърлят с деформатора от апартамента на Кранг и Патриша. Поне успя да наложи желанието си венерианецът да пътува със същия самолет.
Седнаха един до друг.
Госейн искаше да узнае много неща. Но му се струваше твърде вероятно в салона да са монтирани подслушващи устройства. Затова започна тържествено:
— Едва наскоро осъзнах каква е същността на отношенията ви с Пазителя.
Кранг кимна и отвърна със същата предпазливост:
— За мен е чест да се ползвам с доверието му.
За Джилбърт най-смайващото в тези отношения беше внезапното откровение, че още преди четири години Кранг бе избрал безпогрешно Секох и се бе присъединил към него, а не към Енро.
Разговорът продължи с вежливи увъртания и Госейн получи постепенно цялата информация, от която се нуждаеше. Изумителна история — венерианският детектив тайно се бе отправил в космическите простори, за да открие каква опасност заплашва не-А.
Точно Секох като главен съветник на диктатора бе възложил на Кранг ръководството на тайната база под повърхността на Венера. Но защо? За да бъде горгзината Рийша недосегаема за опитите на Енро да я направи своя съпруга.
Джилбърт си припомни внезапно обвинението на диктатора срещу Секох: „Отдавна си падаш по нея!“
Представи си низшия свещеник, изгарящ от копнеж по най-високопоставената дама на планетата. Такива чувства се потискат и остават само на подсъзнателно равнище и все пак всички завоевания на Секох оттогава едва ли са означавали нещо за него в сравнение с това неукротимо желание.
Друга подхвърлена от Кранг реплика му подсказа недвусмислено как бракът между него и Патриша е бил представен на йерарха като обикновена уловка, за да бъде защитена горгзината… и опазена от Енро до деня, когато Следовника ще я поиска за себе си.
Други думи на венерианеца, изречени привидно без всякаква връзка с останалото, само потвърдиха опасната измама.
— Когато човек се отърси от страха пред смъртта — тихо каза детективът, — освобождава се и от дребните несгоди. Само онези, които желаят да запазят живота си на всяка цена, са подвластни на житейските премеждия.
Ясно. Ако се стигнеше до най-лошото, Кранг и Патриша бяха готови да изберат смъртта.
Но какъв беше смисълът на нападението, прогонило Енро? Обяснението беше прикрито още по-грижливо и въпреки всичко зашемети Госейн. Важно е било да подтикнат диктатора към такова положение, че да приеме или дори сам да започне преговори за прекратяване на войната. Далече от родната си планета и осведомен, че сестра му е в ръцете на неговия враг, той имаше твърде сериозна подбуда да се стреми към мир, за да съсредоточи усилията си към повторното налагане на своята власт в Империята.