— Обещавам ти, че няма да направя нищо, което да те нарани — гласът му беше мек, почти професионален. — Искам само да те излекувам.
— От какво?
— От твоята болест.
— Леля Рита ли те прати?
— Не знам за кого говориш.
— Сто на сто…
Той покри устата й с марля.
Първо немощна, после гневна, изпръхтя под намордника; но гневът й беше насочен по-скоро към нея самата, отколкото към мъжа. Колко беше глупава! Как можа да се остави да я излъжат така? Скоро разбра колко са безсмислени усилията й, затова реши да остане неподвижна, готова да понесе тази ситуация, която натрупваше в нервите й експлозивен заряд. Катаклизмът се ускори, когато една ръка се плъзна между бедрата й, за да опипа влажната й вагина. Марлята не беше достатъчна да задържи стоновете й на удоволствие.
С едната ръка мъжът повдигна таза й, с другата подпъхна някакво столче. Бавно и неотстъпно уредът се приближи до онази област, където се натрупва нагонът. Почти против волята си се наслади на движението, което неусетно се превръщаше в проникване. До този момент мислеше, че онзи инструмент е почти квадратен, сега й се стори, че е по-скоро цилиндричен.
Една пропита с масло ласка я вцепени — изпита нещо средно между страх и възбуда, когато осъзна, че мъжът я подготвяше за друг тип проникване. За момент се размърда на мястото си, но веднага се отказа от змийските си извивки. В края на краищата не можеше да направи нищо, освен да изчака да мине всичко. Затвори очи и се отпусна, оставила задния вход на произвола на един хлъзгав и упорит звяр, който лека-полека се намърда между гънките на недокосваната й плът — път, по който стъпваше за първи път, — докато цилиндричният инструмент продължаваше да мърка на прага на нейната вулва като доволен котарак.
Много скоро един различен трус накара кушетката да скърца. Идваше от територии, където законите са прости и поривисти. Раждаше се на места, оставени на произвола на атавизмите. Беше разпукване на нагона, бликването на сила, която се раждаше от онази двойна засада. Съпротивляваше се на оргазма, по-скоро от гордост, отколкото по инстинкт. Не искаше. Нямаше да му достави това удоволствие. Но всичко в тялото й гореше, оставено на произвола на двойната атака, където мастурбиращият гъдел и тласъците на намазания с масло член се сливаха в един-единствен извор на сладострастие. Бори се срещу собственото си удоволствие, но усилието само го направи по-мощно. Стенеше приглушено. Напрежението стана непоносимо и сетивата й достигнаха онази област от мозъка, където паранормалните преживявания се сливат с нирваната. Беше залята от врящи еликсири. Гърлото й — затвор, който се разтвори, щом той й свали намордника — насели с вопли нощта, но никой не я чу. И никой нямаше да я чуе, дори да беше викала за помощ: в това крило на сградата се помещаваха само офиси, които бяха празни по това време на денонощието…
Когато китките и глезените й бяха освободени, той се държа като толкова грижлив любовник, че тя почти съжали за гнева си. Почувства целувките, които се стичаха на порои върху гърба и бедрата й, по гърдите и коленете й: ефирни ласки, миниатюрни като водни кончета, които изтръгнаха от нея въздишки на облекчение. Пороят не спря, докато тя самата не обхвана лицето му с ръце за дълга целувка. Едва тогава той взе дрехите й и започна да я облича внимателно, сякаш беше малко момиченце. Тя му позволи, но отново изпита леко безпокойство. Разумно ли беше да последва съветите на знахарката? Все още се чудеше дали този способен да доставя удоволствие изнасилвал ще бъде подходящият път за нейното спасение. Най-лошото беше, че дори не се чувстваше оскърбена от случилото се преди малко. Кой беше този човек? Как можеше да познава толкова добре всяка пружина на тялото й? По какъв начин опъваше нервите й до момента, в който тя откликваше, за да се отдаде с по-голямо удоволствие? И най-вече трябваше ли да продължи да се вижда с него?
— Трябва да ми имаш доверие.
Гая се стресна. Да отговарят на мислите й не беше от любимите й преживявания.
— За да ти докажа, че говоря сериозно, те каня утре на театър.
Тя не вярваше на ушите си. След преживяното — на театър?
— Виждаш, че не ти сторих нищо лошо — започна да я бърше с една кърпа. — Хубаво ли прекара?
— Страхувах се.
— Беше само игра, глупаче. Не обичаш ли игрите?
— Зависи.
— Аз ги обожавам — сподели той. — Обичам игрите, защото обичам риска, а всеки риск включва малка доза опасност. Опасността да загубиш или да спечелиш… Тази вечер, например, спечелих ли те, или те загубих?