Не се осмели да протестира от страх да не се покаже капризна, но не спираше да се пита защо, по дяволите, се качваха и слизаха непрекъснато, когато би било по-добре да продължат по едно и също ниво. Беше сигурна, че причината не е липсата на непрекъснатост на всеки етаж. Натъкваше се отново на едни и същи салони: този на първия етаж в единия край имаше нарисувано гигантско слънце и беше щедро осветен с лампиони, висящи свещници и бронзови аплици; коридорът на мазето, за разлика от това, беше потънал в полуздрач, едва прикриван от дървените свещници в нишите, които позволяваха на човек да различи сърпа на Луната, нарисуван в края. Вървяха от деня към нощта, от нощта към деня, без причина, която да докаже, че това не е каприз на водачката й. Помисли си, че неравният терен бе част от някакво изпитание.
Когато се качиха по стълбите за осми или за девети път, Ошун поднови недискретното надничане, като отваряше паравани и душеше в стаите, изпълнени с впечатляващи сцени, в които вземаха участие същества и предмети от всякакъв вид. Зад една от тези врати ги очакваше гледка, достойна за някой Бунюел на порнографията: няколко жени се възхищаваха на маневрите на един акробат, който извиваше гръбнака си, докато изписа с тялото си съвършена буква „О“. Членът му набъбваше пред съсредоточените погледи на публиката, която изригна във възторжени викове, когато устните му докоснаха главичката. Окуражен от възгласите, удвои усилията си и успя да го вкара целия в устата си, за да започне една бавна и приятна мастурбация.
Въздухът беше все по-гъст заради мъглата, която се издигаше плавно от кадилниците, вградени в стените. На Гая й се стори, че тези изпарения предизвикваха у нея нещо повече от обикновено объркване на сетивата.
— Трябва ни непосветена! — извика някой.
Замаяна от изпаренията, не се съпротивлява, когато няколко жени я поведоха към центъра на стаята; заедно свалиха роклята й и я доближиха към устата на атлета, който, оставайки в същата поза, нападна вулвата, която му се предлагаше. Език и фалос се редуваха да проникват в нея с твърдата непоколебимост на съперници, които си оспорват плячка, докато накрая устата отстъпи мястото си на съществото, обсипано с пръстени, чиято кожа блестеше всеки път, когато излизаше от пещерата. Гая затвори очи. Разумът й се бунтуваше срещу това преживяване, но плътта й пулсираше с ново желание, което не й позволяваше да решава или да избира, а само да приеме това, което й се предлага.
Мускулести ръце я прихванаха през ханша. Почувства плътта, която се бореше да проникне на мястото, където само Ери беше влизал, и се опита да се обърне към нападателя си, може би с идеята да го сплаши; опитът й само доведе до угасване на светлините, като я остави в тъмнината с ръцете, които я принуждаваха да се наведе и да приеме.
Болка и ласки, мекота и бодли: от това се състоеше удоволствието. Искаше й се да избяга, но забеляза, че опитите й да се освободи само разпалваха желанието на двамата й нападатели: атлетът, чийто мускулест фалос набъбваше славно вътре в нея, и непознатият, който я атакуваше безмилостно отзад. До нея достигаха въздишките и виковете на вакханалията, която се разиграваше наоколо, без съмнение стимулирана от гледката на тройката, представляваща основния спектакъл на вечерта, защото, въпреки липсата на светлина, мъглявото сияние позволяваше наблюдаването на ансамбъла.
Предаде се, без да се оплаква, на двойката нападатели. Стенанията й се смесиха със стоновете на цирковия гимнастик и тези на непознатия агресор. Почувства, противно на волята си, че се наслаждава до висша степен на двойните тласъци, които я държаха прикована на мястото й, като разпъната на кръст светица или императрица, предложила се за наслада на робите си, по-скоро заради акта на оскверняване, отколкото заради удоволствието, което тялото й им носеше. Така понесе атаката на членовете, докато от двата избликна манната — гъста и подвижна като лава: потоци на прослава и кръщение. Почти веднага усети, че й липсва опората на акробата, без съмнение изтощен от изключителното усилие. След това бе изоставена от другия си нападател. И щеше да падне на земята, ако не бяха женските ръце, които я отведоха в един ъгъл, където се остави да бъде повалена от съня.
III
Събуди се, когато почувства хладината, която освежаваше измъчваните й отверстия. Едно момче я почистваше с розова вода, разпръсквайки листенца и плодници върху корема й, докато всяка пора отдели аромати. На слабата светлина на свещ няколко жени спяха сами или прегърнати една с друга. Дебели завеси скриваха гледката навън. Жената, която наричаха Ошун, беше наблизо и ядеше портокал.