— Искаш ли? — попита я, предлагайки й едно парче.
Гая лакомо го пое.
— Трябва да си вървя — каза тя и сладкият сок се стече по брадичката й.
— Не можеш — увери я домакинята й, която наблюдаваше стичащите се капчици със стръв на вампир.
— На лекции съм.
— Сутринта ли?
— Вече трябва да е станало обяд — Гая изсмука парченцето. — Много спах.
— За това не се притеснявай. Когато излезеш оттук, навън няма да е изминал нито миг.
Гая вдигна вежди, но не си направи труда да оспори този налудничав аргумент. Ошун продължаваше да унищожава плода с наслада и не забелязваше раздразнението в погледа й; и момичето реши да се престори, че приема обясненията й, за да не събуди подозрение, като мислено се подготвяше за бягство.
Все още царуваше тишина. Очевидно беше твърде рано за обитателите на къщата, които вероятно все още спяха след продължителната оргия. Споменът за предишната нощ я изпълни със срам и заподозря, че поведението й е вследствие на отварата: афродизиак или може би халюциноген. Реши да не пие повече на това място.
Откри до себе си един пеплон от сини воали. Поради липсата на други дрехи — роклята й беше изчезнала, сложи пеплона, за да се приближи до един прозорец и да дръпне пердетата. Зажумя, готова да посрещне силното обедно слънце. Луната блестеше над дърветата.
— Нощ е! — възкликна, обръщайки се към жената, която продължаваше лакомо да яде портокали.
— Нали ти обясних какво се случва с времето — каза тя с досада, — но изглежда, че не си ме разбрала… Гладна ли си?
— Жадна съм.
Домакинята й наля от една кана.
— Какво е това?
— Нещо, което сигурно не си опитвала преди.
— Предпочитам вода — помоли Гая, като подуши течността.
— Тук не се пие вода, само отвари.
— Защо?
— Водата е заразена.
Гая въздъхна, но не се призна за победена. С помощта на ножче разряза два портокала и изстиска сока в чаша, за да го изпие. Тази хитрост не послужи за нищо; тъкмо напротив, увеличи жаждата й. Нямаше друг избор, освен да отпие няколко глътки от отварата: поредното питие, което ухаеше на цветя.
— Трябва да се храниш по-добре — каза й Ошун, посочвайки един поднос, отрупан със сирена и парчета месо. — Скоро ще се състои церемонията.
— Каква церемония?
— Празникът на Инле.
— Оришата на медицината?
— Най-красивият ориша — потвърди Ошун и гласът й леко потрепери. — Толкова е красив, че се налага да покрива лицето си.
— Защо?
— За да предпази хората.
Гая вдиша утринния въздух: късен дъжд, плодове, които зреят под звездите, зефир, който шиба планините и мачка заспалите листенца на портокалите… Но повикът на заслепените й сетива се стопи пред една друга, по-непосредствена реалност. Как беше възможно още да е нощ?
— Никой ли не може да го види? — попита накрая, решена да не обръща внимание на тази мистерия.
— Инле ли? — прошепна жената. — Някои — да, но тези, които го направят, остават приковани от волята му и вече нищо не могат да му откажат… Повярвай ми, казвам ти го аз, а тези неща не би трябвало да ме засягат.
Ошун се изправи.
— Цялата лепна — оплака се. — Отивам да се изкъпя.
И напусна стаята с достойнството на котка, която изведнъж се отегчава от околните. Гая изтича след нея, боейки се да остане сама в тази ничия земя, която сякаш бе управлявана от волята на някакъв капризен и трескав бог, също така решена да следи неотклонно единственото същество, което, изглежда, й обръщаше някакво внимание, макар и неохотно.
Прекосиха няколко салона, където хората се преобличаха. Докато напредваха, шумът от разговорите започна да се усилва. Къщата й се стори като кораб-майка на малка цивилизация — астероид, на който има всичко необходимо за оцеляването на различен вид, който живее скрит от вселената. Това си помисли Гая за тази затворена вила, от чиито подземия обаче никнеха безспир налудничави и карнавални създания, които въпреки изолираността си изглеждаха напълно щастливи… Опита се да се доближи до някой балкон и до няколко врати, за които предположи, че водят до градината, но винаги някой се препречваше: младежи, които играеха около нея, атлети, които стояха на пост, двойки, които я притегляха към любовните си игри, или армии от деца, които се бореха да й свалят туниката…