— Да вървим — пришпори я Ошун, докато се катереше по брега, за да си наметне воалите като сари.
Когато камбаните спряха своя зов, нощта сякаш стана необичайно тиха. Като дишане. Или предупреждение. Въздухът се насити с онова спокойствие, което идва с центъра на урагана, преди ветровете му отново да опустошат всичко с още по-голяма сила. Така, изглежда, се движеше бризът сред клоните: апатичен шепот, на път да доведе до апокалипсис.
Навлязоха в гъсталака и неколцина от къпещите се ги последваха. Сърцето на Гая запрепуска лудо. Притесняваше се да навлезе в онази гора само в компанията на няколко сенки. Фосфоресцирането на светулките ги следваше през целия път. Назад оставаше шумното веселие на къщата. Тържествено думкане на барабани подейства като знак да побързат.
На една полянка горяха клади от дърва. Огнените езици се поклащаха под пръстите на бриза, а миризмата на изгоряла дървесина се смесваше с аромат, който Гая не успя да определи. Под едно памуково дърво пред огъня бяха подредени две редици легла. Мъже и жени лежаха върху тях, но не по двойки, а сами, като същества, които се готвят за сън.
— Какво е това?
— Ш-ш-ш-т… Вече започва.
— Какво?
— Церемонията на Ироко. Гледай хубаво, защото навън никога няма да я видиш.
— Нищо не разбирам.
Ошун я изгледа с явно раздразнение.
— Какво не разбираш?
— Каза ми за празника на Инле. Кой е Ироко?
— Ироко е памуковото дърво, мястото, където живеят оришите.
Сякаш в миг се върна в детството си. Беше малко момиченце, когато за пръв път чу да казват: „Който отсече памуково дърво, е прокълнат до живот“. Спомни си онази уличка във Ведадо, до Булевард 23, където се издигаше едно от онези дървета и пречеше на потока от коли, защото никой никога не се осмели да го отсече. Продължаваше да пуска филизи сред асфалта въпреки изминалите години. Силата на органите беше реалност, от която не можеха да избягат нито католици, нито безбожници. Мнозина се биеха в гърдите, че не вярват в магии, но щяха да припаднат от страх, ако намереха някоя пред вратата си.
Гая призна, че също принадлежи към кръга на заразените от суеверие. По един или друг начин, беше влязла в редиците му. Всяка година покорно се отправяше на поклонничество към Стара Хавана, за да отбележи раждането на своя град. Там в полунощ извършваше онзи задължителен за всеки жител на града ритуал, който се състои в дванайсет обиколки около памуковото дърво, издигащо се до Темплете — мястото, където според легендата е отслужена първата литургия… Вековна и сияйна сейба10; спасена от мрака чрез прожекторите, които човекът — почтителен дори в технологиите — беше поставил в онзи район на древни паметници, за да възхвали фигурата на най-магическото дърво на острова, създаващо връзка с официалната религия още от началото на колонията, така че всъщност, ако не магия, какво друго бе този ритуал, който трябваше да се извърши в полунощ, за да може човек да си пожелае нещо? Само в онази демонична и изкусителна страна годишнина на една католическа служба се честваше с обиколки около памуково дърво. Беше безсмислено да се оправдава обичаят като част от традицията. Памуковото дърво беше Ироко, домът на оришите и празнуването на раждането на Хавана с почитането му само увековечаваше силата му.
За първи път Гая си помисли, че може би съществува връзка между името на нейната водачка и двореца. Може би се намираше на някоя „церемония на посвещаване“, за които толкова често беше чувала да се говори. Бегло знаеше, че това беше нещо като празненство, на което се призовават боговете. Дали имаше връзка между онази оргия и култа към оришите?
Ошун се обърна, за да я погледне.
— За какво мислиш?
Гая се стресна.
— За нищо.
— Не лъжи. Мислиш толкова усилено, че чак ме заболява главата… Хайде, задай въпроса си, преди да съм умряла от мигрена.
— Само исках да знам дали това е церемония на оришите.
— Господи! Нищо не разбираш! — възкликна Ошун, като притвори очи. — Цялата вселена има два аспекта: езотеричен и екзотеричен. Хората правят своите празници и своите молебени, допитват се до оракулите, грижат се за външния аспект и явно за култа, за екзотеричното и използват тези ритуали за непосредствени цели. Тук се грижим за скритата част. Това е нещо, което в други страни се нарича мистерии…
10
Сейба, или памуково дърво е тропическо дърво от семейство Malvaceae. Сейбата може да достигне височина над 50 метра. Свещен символ е в митологията на майте. Според тях това дърво е стояло в центъра на Вселената. — Б.пр.