— Като Елевзинските мистерии ли?
— И тези на Изида… Не мога да ти разкрия много, но съществува връзка между древногръцките и египетските мистерии и този карибски регион. По време на церемонията на Ироко се използват сили, забранени за човешките същества; сили, които от своя страна създават други сили — обърна лице, за да го скрие в сенките. — Но това е нещо, за което не бива да говоря.
— Всичко е много странно. Не мога да си обясня…
— Няма нищо за обяснение — прекъсна я жената. — Това, което виждаш, е отражение на онова, което се случва навън, от другата страна на решетката. Но на друго ниво.
— Отражение?
— Или алегория. Приеми го както искаш.
— За какво служи всичко това?
— За спасение или за погибел.
— За кого?
— За теб, за приятелите ти, за всички, които обитават това място… За да направим магия, трябва да отразим реалността, която искаме да променим. Това представлява церемонията: един символичен акт. След това силите ще се задвижат, но това е безсмислено без волята. Така онова, която вие правите с тези неудържими сили, засяга душите ви.
Гая почувства, че обяснението още повече я обърква и по някакъв начин също я уплаши. Усещаше интуитивно, че ключът за разбирането на онова, което й се случваше, се намира в тези две понятия: пародия и отражение. На какво й напомняха?
Огледалото отразява предметите, възпроизвежда онова, което се намира пред него, и удвоява реалността. Отражението е дубликат. Онова, което се намира в него, е като онова, което е отвън. Пародия на висша тайна: онова, което е горе, е като онова, което е долу. Този древен закон беше също така основата на вселената, на биологията, на всичко съществуващо. Животът е едно повторение. Макрокосмосът отразява микрокосмоса. Светлината и сянката са две различни отражения на едно и също нещо.
Вгледа се в пламъците. Двойствеността сянка/светлина властваше навсякъде из къщата… също така в тези предели. Спомни си какво изпитваше, докато прекосяваше стаите. Противно на здравия разум, не се доверяваше на най-осветените, с безкрайната редица от лампи, които разкриваха всяко скривалище. Онзи блясък й се струваше като преследване, като щателно проучване, подозрително настоятелно в своя стремеж да разкрива. Тъмнината, за разлика от това, предлагаше уюта на своята утроба; убежище, което имитираше първобитния хаос, предхождащ fiat lux11 — онази митична точка, която беше довела съмнителната защита на един бог. Тя, разбира се, предпочиташе подривната обстановка на мрака пред угнетяващата светлина. Повтори си наум думите. Да предпочиташ мрака пред светлината… Опита се да улови мисъл, която се бореше да изплува, но тътенът на барабаните отново изпълни нощта.
Нещо сякаш се размърда в подножието на памуковото дърво: фигура, загърната в металносиня пелерина. Дали е била скрита в сенките, или наистина изникна от вътрешността на дънера? Направи жест и звъннаха рибките, които висяха по наметалото му. Гая го видя да се приближава до двойната редица легла, лицето му — забулено от гъста мрежа, през която се виждаше само блясъкът на очите му.
Величествен като привидение се доближи до едно от леглата, разтвори плаща си и разкри тялото си — великолепно като блестящия член, който предложи на една жена. С жест на обожание тя го пое в ръцете си, като го съзерцаваше от всички възможни ъгли; след това се отпусна по гръб върху кушетката и го зачака. Двамата се отдадоха на ритмична езда, която завърши с бърза и стерилна кулминация — без ласки, нито демонстрация на чувства. И докато едно момче събираше в каната си семето, което се стичаше от жената, забуленият с качулка отиде до друга кушетка, където лежеше друго момиче, което също разтвори крака, за да го приеме. Момчето грижливо вършеше работата си; изглеждаше решено да не изпусне нито една капка от течността, която забуленият изхвърляше в партньорките си. На Гая й се стори, че е синкава, но отхвърли мисълта като илюзия. Междувременно гигантът приключваше работата си върху друга девойка. Почти веднага след това течността започна да изтича стремително от вагината й и се озова в каната на момчето.
— Защо я събират?
— Това е млякото на Инле. С него може да се правят чудеса.