Отново се облече и отиде в двора, за да извади една кофа от резервоара за спешни случаи. За късмет беше лято и често валяха проливни дъждове. В резервоара плаваха няколко цветчета от портокаловото дърво, брулено от пасатите; но не си направи труда да ги махне. Знаеше, че както спиритистите, така и практикуващите сантерия препоръчват къпането с определени треви или цветя като жертвоприношение: свещено и всекидневно ритуално очистване, извършвано дори от онези, които не практикуваха нито едно от тези вярвания. Лечение на белите вещици. Вечна магия от неолита, която беше оцеляла, независимо от всякаква карма до началото на космическата ера. Там бяха портокаловите листенца, като захвърлени от небето от ръката на някой бог; изчаквайки съдбата си на този остров, която бе да плават в чистата вода, преди да се юрнат в пороя върху голите тела на жителите му… Гая взе от кофата едното от цветчетата, за да го помирише. Щеше да бъде хубаво почистване, за да се освободи от лошите сънища.
II
— Как може да си помислиш такова нещо? Леля Рита не е способна на това.
Зениците на Лиса блеснаха като меч, размахван под слънчевите лъчи.
— Не вярвам да го е направила с лошо намерение — отвърна Гая меко. — Може би не го познава добре.
— Казвам ти, че не е вярно; тя никога не би пратила някого да стори нещо подобно… Дори не разбра в кой ресторант ще отидеш! Не помниш ли, че ние с теб го избрахме?
— Да, посъветвани от сестра ти.
Лиса улови намека.
— Това какво общо има? — възпротиви се тя. — Ирене се подиграва на тези неща. Тя ни помогна, защото аз я помолих.
— Но Рита може да е изпратила някого да ме следи.
— Не сме в Холивуд, Тая. Слез на земята. Кръстницата ми е уважавана сантера; единствената й грижа е да храни своите ориши и да се грижи за тях, за да може да помага на кръщелниците си. Недей да я обвиняваш, ако онова, на което си попаднала, те е изплашило или не е отговорило на очакванията ти… Въпреки че ми се иска да узная дали си струваше.
— Кое?
— Не се прави на луда; трябваше да заместиш мъртвец с жив човек. Кажи ми истината. Получи ли се?
— Ери е специален, но ме плаши.
Лиса се усмихна коварно.
— Прекарала си фантастично.
— Не това е проблемът.
— А какъв е тогава?
— Трябва да съм сигурна, че кръстницата ти няма нищо общо с това.
— Нали ти казах: това е против принципите й — изгледа я с недоверие. — Толкова силно ли ти подейства?
— Не става дума за него, а за мястото, на което ме заведе.
— Какво място?
— Място, където има ориши.
— Какво?
Гая не искаше да навлиза в подробности, но нямаше друг избор, освен да й разкаже за церемонията на Ироко и за бога със синьо семе в онази райска къща… Опитите й да разкаже всичко последователно не попречиха на самата Лиса накрая да се усъмни в нея. Никога не би помислила, че приятелката й е бълнуваща митоманка. Дали не беше полудяла? Невъзможно, не можеше да е по-здравомислеща и по-рационална. Също така отхвърли и други възможности, включително голямо напиване. Гая пиеше само женски питиета, пълни с билки, плодове и всички онези педалщини, над които се лигавеше часове наред.
— Казваш, че онази жена е произнесла някаква фраза, когато сте се срещнали?
— Паролата, която Ери ми беше дал.
— Сигурно е било внушение.
— Внушение?
— Нали Ери е лекар…
— Всъщност е масажист.
— Няма значение. Ако има понятие от медицина, може да те е хипнотизирал в един момент и да ти е дал фраза, на която да реагираш по определен начин.
— Това възможно ли е?
— Веднъж видях как хипнотизираха един човек. Предупредиха го, че всеки път, когато чуе определена дума, ще вижда червен гълъб, кацнал на рамото на човека пред него. И така се случи. Самуел можеше да си говори с теб най-нормално; но ако включиш тази дума в разговора, веднага ставаше като омагьосан и гледаше онова, което само той можеше да види.
— Червен гълъб? Такива не съществуват.
— Кажи го на подсъзнанието. То е способно да вижда червени дракони или извънземни, ако хипнотизаторът му реши.