Выбрать главу

В скута му лежеше букетът цветя, който младият мъж беше поставил върху нея. Това й попречи веднага да разпознае какъв беше този гъдел, който се плъзгаше по една от ямките й. Изстина, когато разбра на кого принадлежи пълзящият пръст. Разбира се, не й мина през ума, че гостът я насилва; подобна идея щеше да изплува в ума й години по-късно. Без съмнение инстинктът й подсказа, че имаше нещо забранено в старателността, с която принцът обхождаше мъхчето от вътрешната част на бедрата й, като се катереше все по-нагоре в посока на онова място, където жените се различаваха от мъжете.

Опита се да се размърда, но ръцете й под влажните цветенца бяха притиснати от друга ръка. Пръстът си проправи път под ластика на бельото й и си поигра с него замалко. Гъделът беше толкова приятен, че разтвори още малко краката си, за да остави повече място на лакомия пръст. Неприятно парене се породи на мястото, където той я чешеше. Раздвижи се малко, за да се облекчи, като си помагаше с онази изпъкналост, която издуваше панталона на мъжа. Без някой да го забележи, той плъзна стола си, докато се скри зад едни палми.

Врявата на маршовете продължи да се издига в кресчендо, създавайки онзи ефект, при който силният шум се превръща във визуална бариера — доста често срещано явление, но рядко забелязвано от хората. Сякаш звукът, при достигане на определено ниво, спускаше завеса невидимка, която не толкова възпрепятстваше или замъгляваше зрението, колкото забулваше подробностите. По този начин тя и нейният принц се изолираха от множеството, наполовина скрити от растителните ветрила и от звуковия парапет, който вече придобиваше осезаема плътност.

Сега негово величество беше обладан от някакво странно безумие; друсаше се превъзбудено и се търкаше о нея, може би (помисли си Гая) беше жертва на някой зъл магьосник. Каквато и да беше причината, принцът се беше превърнал във вандал, който грабеше плячката си. Свали панталонките й, за да действа с по-голяма свобода.

За миг тя си помисли да окаже съпротива, отегчена от това нападение; освен това не й хареса да я мачкат толкова грубо… За нейно неудоволствие, сърбежът между краката й също се усили. Вътре беше като запалена пещ, пълна с бесни мравки, които я наказваха с щипците си. Пръстите на принца пират се сключиха върху ръчичките й, за да й попречат да се чеше. А ако той беше предрешен магьосник? Мравунякът се разбуни, превръщайки се в рояк оси. Тогава се примири и започна да се движи прикрито върху твърдината на панталона с надеждата, че самотният пръст, който от време на време се съгласяваше да човърка входа на кошера, ще я облекчи от тази мъка.

Преследването беше взаимно. Тя се бореше да премахне осите, а той — да се освободи от магията, която оросяваше тялото му с пот — опасна треска, която изискваше незабавно действие. И двамата се нуждаеха от лек, някакво лекарство, което да потуши този пожар. Той я принуди да се движи, почти грубо. Насекомите в пещерата се разяриха. Тя беше на път да изстене, но той затвори устата й с ръка. Без предупреждение балсам избликна от някакво неизследвано място. Или може би падна от облаците. Как да разбере? Само усети, че внезапна влага я мокри като благодатна роса.

Усмивката на принца беше толкова очарователна, че тя тайно му прости задето не я беше предупредил, че трябва да иде до тоалетната, най-вече защото си направи труда да я почисти с кърпата си. Отново беше мил, отново се отнасяше се нея като с императрица. Гая започна да се глези и му се усмихна в отговор, радостна, че той се е освободил от магията, а тя — от осите. Накрая на спектакъла се сбогуваха скришом с целувка по устата.

Той беше първата й любов, но щеше да го разбере едва след време.

Дирята на този спомен щеше да има тревожен ефект в зрелостта й, тласкайки я в мрежите на онези „рибари“, които винаги ловят риба в бурни води. Жестовете й на зряла жена само настървиха хищниците, които дебнеха за момичета с претенции за зрялост или за млади жени с детински вид. Така се превърна в желана жертва на градските ловци. Сега подозираше, че номерата на Ери се дължаха на провокативния фактор в личността й, който, въпреки че беше несъзнателен, запалваше сигнален знак — приятен за някои мъже — в някаква част от аурата й.