Не вярваше, че има намерение да й се обади, когато си записа телефона й. Предположи, че това е едно от нещата, които някои хора правят с единственото намерение да изглеждат любезни. Обаче той удържа на думата си. Освен това започна да организира седмични срещи, на които разговаряха и обсъждаха какво ли не. Ерудицията му беше толкова смайваща, че Гая скоро забрави, че този мъж можеше да бъде нещо повече от събеседник, който с охота споделяше анекдоти, които почти никога не се срещат в книгите. Това беше обичайният му начин на съблазняване, но тя не се усети, докато не стана твърде късно.
Поетът знаеше, че много теми бяха забранени за обсъждане в академичните среди, защото осем години по-рано също беше плавал из онези води. След като разпространи няколко полемични текста, твърде смели за официалния вкус, беше принуден да работи в една забутана печатница; преживяване, което беляза завинаги духа му, неспособен да асимилира омразата или заплахите. И след излизането от остракизма не можеше да забрави вездесъщото присъствие на цензуриращите. Така че можеше прекрасно да разбере страстта на Гая да черпи с пълни шепи от иконоборски извори и затова не пожали усилия да предложи на девойката всякакъв вид стимули на фантазията й.
За нея това бяха седмици на смутно просветление. Живееше в постоянна екзалтация от интелекта, който в същото време й пречеше да различава ясно онова, което я заобикаляше, вследствие на гениален план, на който лично маркиз Валмон би се възхитил. Срещаха се в която да е точка на града и се потапяха във вселена, която изглеждаше населена от собствените им призраци и демони. Така дойде онзи следобед, когато — сигурен в реакцията й, Поета се подготви да превземе крепостта, която интуитивно се досещаше, че се крие зад любопитството на приятелката му.
Преди да щурмува, разбира се, предвиди всичко до последната подробност. Беше му невъзможно да се отдаде на профанацията на женската плът, без да е заобиколен от удобства; беше от хората, които не могат да отделят лукса от удоволствието. Затова я заведе в един от най-хубавите барове в града, разположен на първия етаж на един хотел. Не беше лесно да се влезе там, но той имаше познати, на които плащаше щедри бакшиши, сега авторските права му позволяваха; но не защото поезията носеше такива дивиденти, ами защото първият му криминален роман се оказа златна жила, доходоносна като легендарните рудници на цар Соломон.
След като подаде тайно банкнотите на портиера с детективски жест, с който обичаше да се изтъква, се качиха в бара, заобиколен от стволовете на сухи бамбукови стъбла. Тропическата ограда контрастираше с полираната повърхност на пода и със звъна на чашите, които келнерите носеха на подносите си. Коктейлите, в които преливаха ракии с аромат на захарна тръстика, бяха украсени с резенчета портокал, парченца ананас и пищни стръкове мента, се присъединиха към разговора, който той съумя да подправи с перверзните видения на Батай1, въображението на романтика Мюсе и вдъхновяващите сцени на Пиер Луис. Тя загуби броя на коктейлите „Мохито“, „Александър“ и „Бельо-Монте“, които се изредиха пред нея, задълбочена в усилието си да следи нишката на диалога, който изискваше вниманието на всичките й сетива; защото Поета, погълнат от усилията си на съблазнител, не пестеше препратки към историята, игри на думи или анекдоти за любимите си автори. В това се състоеше най-голямото му обаяние. Беше невъзможно да отхвърлиш ласките на човек, който цитираше Катул: „Виж къде, моя Лесбия, по твоя вина / отиде душата ми…“, докато докосваше с пръсти изтръпналата ръка. Никак не беше чудно, че без да окаже съпротива, тя го последва в асансьора, който ги отведе на един от най-високите етажи на хотела.
Веднага щом влязоха в стаята, Гая разтвори пердетата. Сякаш Карибско море нахлу изведнъж с приказното си великолепие, способно да ранява смъртоносно, както единствено морето на Куба може да поразява с красота. Оттам се вгледа в линията на крайбрежието, което опасваше града й. На определени места на вълнолома солената пяна налиташе с инстинкта на звяр, чийто път е преграден, и тази гледка беше достатъчна да съблазни необратимо душата на онзи, който я наблюдаваше.
1
Жорж Батай — френски философ и писател, чиито произведения са изпълнени със саморазрушителна еротика, с кощунствени видения с изкушенията на злото. — Б.пр.