В квартала й нямаше ток, тоест нямаше радио, нито телевизия, нито вентилатор, нито възможности да чете. На светлината на газената лампа си припомни последните преживявания, включително обърканото усещане, което остави у нея онази среща на „Ла Рампа“. Дали въображението й я лъжеше, или градът беше пълен с фантасмагорични същества? Почти видя отново силуета, загърнат в онова тъмно палто. Дали вампирите са емигрирали в тропиците, жадни за по-гореща прехрана от кръвта на европейците? Обмисли го внимателно. Да, случваше се нещо, което се изплъзваше от логиката й. Може би нощта не беше само липса на светлина, а начин за разкриване на същности, скрити през деня. Светлината приканваше към статика, към бездействие, към блокиране на възможностите. Сякаш изгревът на слънцето парализираше волята. Но с настъпването на тъмнината около нея плъпваха още повече необикновени създания и случки. Беше някакъв парадокс. Или трябваше да потърси причината само в себе си? Припомни си езотерични четива, уроци по физика, всякакви теории. А ако нещо се беше променило в организма й — съставът на аурата, атомичната плътност на молекулите й — до степен, че да предизвиква тези преминавания от едно измерение в друго? Дали бродеше без възможна опора между нереалното, което се криеше от слънцето, и реалното, което се раждаше с идването на нощта? Дали се движеше между мираж от сияния и тъмна дупка? Срещата й с Ери сигурно напълно я беше побъркала. Най-лошото е, че умът й вече не можеше да достигне до стройно заключение. Ако искаше да освежи разсъдъка си, трябваше поне да се наспи добре, а това щеше да е невъзможно без чужда помощ.
Потърси майка си, за да й поиска един мепробамат13, но тя не беше нито на верандата, нито в кухнята. Намери я на двора да разкопава почвата около лимоновото дръвче. Гая разклати газената лампа, която държеше в ръка. Стори й се, че майка й излива водата, която носеше в кофа, след като разрови земята, за да проветри корените. Но не виждаше добре, дори с тази лампа, затова й се стори цяло чудо, че майка й успява да види какво прави само с просто око.
— Мепробамат ли? — повтори жената, прекъсвайки за миг работата си. — На кой свят живееш, миличка? Нямаме дори хляб, откъде да ти извадя мепробамат?
— Нещо съм нервна.
— Вземи глътка бенадрил — каза й тя и се върна към работата си.
— Това е за алергии, мамо!
— Само това имам за сън — отвърна жената, без да престава да се труди в импровизирания си разсадник за оцеляване.
— Нали това искаш?
Гая не настоя. Отиде в трапезарията и прерови рафта с лекарствата. Като местеше светлината над главата си, намери шишенцето със сиропа и изпи две лъжици, използвайки капачката, за да ги измери. След това се върна на двора и без да каже дума, остави газената лампа на земята до майка си с намерението да й помогне, но тя я спря.
— Върви да спиш — нареди й. — Предпочитам да съм сама.
Гая я целуна и си отиде в стаята.
Съблече се на тъмно.
Двуседмичната сесия щеше да мине бързо, а тя жадуваше да напусне университета колкото се може по-скоро. Там обстановката беше все по-угнетяваща, особено с онези събрания, които наскоро бяха въвели — наричаха ги „събрания за критика и самокритика“, — където всички трябваше публично да признават вината си, един вид задължително харакири, под страх, че ще бъдат обвинени в нескромност: това буржоазно зло, което преминаваше в апатия или подривна дейност… На Гая й беше дошло до гуша да я задължават да се чувства виновна. Виновна за какво? За грях, който други бяха извършили? Подозираше, че тези събрания бяха план да ги превърнат в невротици, изтъкани от комплекси, но колкото и да си напъваше мозъка, не успя да намери причина. Трябваше да завърши. Не искаше да продължава да бъде опитна мишка, затова щеше да даде приоритет на уроците. Първо изпитите, после… И в този момент мислите й се устремиха в една друга посока: Ери.
Не беше много сигурна какво я тласкаше към това преследване. Съществуваха хиляди причини и нито една конкретна. Или напротив? Какво всъщност искаше в дъното на сърцето си: да разбере дали тя наистина го интересува, или дали той щеше да признае ролята си в онзи фарс? Да потърси съучастниците му? Може би да провери как е създал онази неприлична вселена? Или да научи с точност къде се намира онзи абсурден игрален дом?… Защото беше направила невъзможното, за да го намери, три пъти се опита да се върне по същия път, но не успя да открие къщата.
13
Лекарствено средство, което се използва за лечение на абсанси и тревожност. Мощен инхибитор. — Б.пр.