Затвори очи.
Въздействието на антихистаминовото лекарство натежа нежно върху съзнанието й. Беше време без време, памет без памет. Потъна в ярък сън; в коритото на пухкав поток, където невидими същества я водеха през гъсталака, почти я влачеха, после вързаха китките й за един клон и я оставиха обездвижена с вдигнати нагоре ръце. Обгръщаше я тъмнина. Въпреки това виждаше ясно благодарение на нелогичната обусловеност на кошмарите.
В краката й мъж и жена се целуваха и хапеха, без да се докосват. Скоро дуелът между устите се превърна в нападение на езици върху нея. Гая видя тъмна форма да се издига между краката на мъжа; разцъфна от нищото, досущ ефимерно растение, което се появява и се изпарява в пролетта на пустинята. Такъв беше пътят на видението й. За миг фалосът проблесна на лунната светлина, но веднага след това блясъкът му загина, погълнат от облаците. От висините се спуснаха ветрове на талази, светкавица избухна в нощта и блясъкът й позволи да ги познае: Ошун, императрица на насладата, и Шанго, върховен господар на земните и небесните огньове. Остави се на насладата на собственото си тяло. Сега от соковете й се хранеха създанието с позлатени устни — неин водач в къщата, и онзи красив негър, който ги преследваше по коридорите. В мъглата на този сън Гая се убеди в божествената природа на своите похитители.
Втора гръмотевица оживи бурята, която яростно разлюля дърветата. Гая затвори очи, за да ги защити от праха. Природата отговаряше на страстите на своите господари, превръщайки нагона им в ураган, сякаш всеки удар на коремите им разтърсваше атмосферата. Ошун се доближи, за да оближе врата й, жилка на мека руда, която богинята последва до извивката на гърдите. Това не беше единственото посегателство върху кожата й. Езикът на бога — демонски и змийски — навлажняваше прага на задното й отверстие, докато не намери друг заместител, с който да премине хлъзгавия вход. Гая не протестира. Само една въздишка се отрони от полуотворената й уста — факт, от който се възползва богинята, за да улови езика й и да го задържи. Беше не толкова целувка, колкото проникване и тя се подчини безусловно, отдавайки се с кротостта на животинче, което отстъпва пред влечуго.
Дъждът валеше върху трите тела, осветени от блясъка на светкавиците, на път да поразят памуковото дърво. Беше буря в целия й фантастичен блясък, с алабастрови залпове, които напомняха за елфическия блясък на Средната земя.
Вместо да уталожи порива на двамата органи, потопът действаше като катализатор на страстите им. Възбудена от водните камшици, богинята коленичи в поза на преклонение, приемайки дара на владетеля, който задържа пленницата, за да може божествената жена да достигне до своето лакомство. Гръмотевица проехтя над главите им. Шанго продължи пламенното единение, а Ошун изпи последната капка, до която стигаше: амброзия от морски букет, свежа и сочна като рибен пасаж на зазоряване.
В съня си Гая почувства зараждането на онзи кипеж — прелюдия към оргазма. За няколко секунди се колебаеше дали да се отпусне, или да го задържи, но душата й — тази мастурбаторка без свян — я повлече към пропастта. При всички положения нямаше да може да го избегне, защото богът продължи атаката си до изригването на магмата, която избухна с грубата сила на черен Везувий. Телурични струи се изляха в тялото й; заблъскаха я, заудряха я, заплашиха да я разкъсат. Достигна до същността на името си. Позна трусовете на съзиданието, които в Майката Земя придобиват божествен смисъл. Така се отдаваше тя — като небесна развратница. Или това й шепнеше богът, докато душата й бягаше и тя се свързваше с нищото. Вече не беше тя. Дори не съществуваше. Живееше само в онзи шепот. Мъжка магия. Сетивата й се отдалечиха от света. Едва тогава той развърза китките й и я остави да падне в калта, изпаднала в летаргия от собствения си екстаз.
Но богинята не беше свършила. Без да обръща внимание на растящото море от кал, се нахвърли върху пленницата, за да утоли своята незадоволена страст, и с таза си атакува слабините й. Опиянена от страст, с лице, скрито зад мокрите коси, беше живо олицетворение на вакханка, отдадена на оргията.
Гая не разбра какво стана после, защото калта покри очите й с такава жестокост, както покриваше тялото й… или може би, защото сънят вече идваше към края си.
IV
Дали щеше да си спомни за нея? Дали лицето й щеше да му бъде познато? В края на краищата дали той съществуваше?
Тишината на сградата напомняше на запуснат хангар. Стъпките отекваха по коридорите й с плашещо ехо. Мястото изглеждаше пусто. Сякаш бе потънало в абсолютна самота, въпреки че сноп светлина се процеждаше под вратата на апартамента. Гая изчака малко, преди да почука. Почти й се прииска да го изненада с друга жена — забавляващ се в някаква друга оргия; това щеше да й даде достатъчен повод, за да го забрави.