Обходи рамката с поглед в търсене на звънеца. Жиците излизаха като шипове от кутийката, вградена в стената. Ако съдеше по ръждясалите им краища и избелелите цветове на кабелчетата, липсата на защитен капак датираше от ерата преди Христа.
Леко докосна вратата с кокалчетата на ръката си, все още несигурна в решението си. Настъпи миг тишина, почти като в трилър. Гая го усети по лекото настръхване на косите си; но това впечатление не дойде само от нея.
— Кой е? — каза гласът му, бавен както винаги, въпреки че сега бе придружен от леко напрежение.
Вместо да отговори, почука по-силно. Последваха шум от плъзгаща се мебел, тихи стъпки и чакане, докато окото му дебнеше през шпионката.
— Мислех, че повече няма да те видя — лицето му изглеждаше откровено изненадано.
— Все още не знам защо дойдох.
— Влез — той се отдръпна, за да я пусне да влезе. — Разсърди ли ми се?
— Ти как мислиш?
— Може да си сърдита за няколко неща. Ако ми кажеш едно…
— Защо не дойде?
— В къщата ли?
— Че къде другаде? — седна, без никой да я покани. — Ако знаех, нямаше да отида.
— Бях там.
— Криеше ли се някъде, или се беше маскирал?
Ери седна пред момичето.
— Помолих те да не задаваш въпроси.
Гая стана, без да крие раздразнението си.
— Повече не прави тези постановки — разходи се из стаята. — Игричките ме побъркват, още повече ако са дебелашки шеги.
Той отново се изправи, за да иде при нея.
— Аз искам само да ти помогна — погледна я в очите. — Един месец много ли е?
— Един месец за какво?
— За да стигнем до края.
— Края на какво?
— На обучението ти — извади бутилка от допотопния си хладилник. — Това място ще те убие, ако не се научиш.
— За какво говориш?
Вместо отговор той наля тъмнозелената течност в две прозрачни чаши.
— Не, благодаря — каза тя, като гледаше с недоверие мазната течност.
— Няма да те отровя — и за да й го докаже, отпи една глътка от собствената си чаша. — Ако ми нямаш доверие, никога няма да намериш отговора, който търсиш.
— Не търся никакъв отговор, поне не този, който си представяш.
— Откъде знаеш какво си мисля?
— Не знам точно какво си мислиш, но знам много добре какво мисля аз и те уверявам, че няма нищо общо с тези игри.
— Само искам да те обуча.
— На какво? Как? Като ме дрогираш, за да злоупотребяват с мен?
— Ако мислиш така, съжалявам.
— По какъв друг начин трябва да го възприемам?
— Като обучение, като опит, който би могъл да промени светогледа ти.
Гая се засмя.
— Ако те чуе някой, ще те сбърка с Дон Хуан… и нямам предвид испанския любовник, ами шамана на Кастанеда.
— Именно — той отпи още една глътка. — Има много начини на обучение. Съществуват дисциплини за самоконтрол, които се базират на секса.
— Я не ме баламосвай.
— Не те баламосвам. Нашата техника е подобна.
— Нашата техника? Твоята и на кого другиго?
Тишината се сгъсти подобно на мъгла.
— Защо ли не ти вярвам? — каза тя накрая.
— Защо ли не искаш да повярваш? — отвърна той.
Гая въздъхна.
— За каква техника говориш?
— Това е тайна на оришите.
— На оришите? — и добави, като наблюдаваше изражението му. — Искаш да кажеш тайна на магьосниците… на техните бабалао14. Това ли искаш да ми кажеш?
— Искам да кажа онова, което ти казах. Не се опитвай да направиш различно заключение.
— Ти бабалао ли си?
Мълчание.
— Нищо чудно да си — каза тя по-скоро на себе си, отколкото на него. — Неотдавна научих, че най-добрата ми приятелка е била посветена. Нали така се казва?… А аз да не знам, дори не съм си представяла!
Ери се вгледа в питието си с упорито мълчание.
— Само ми кажи: кои бяха всички тези хора, с които се срещнах там?
14
Бабалао се нарича висшият жрец в религията сантерия. Произхожда от думите: баба: баща и алао — пазител на тайните. Следователно бабалао е мъдрият отец, духовният водач на общността и основа за подкрепа. Само мъже могат да получат титлата или ранга на бабалао. Ръководи всички церемонии, познава принципите на религията, контролира работата на другите. Представлява властта и правосъдието на Орунмилаа (ориша, натоварен с ролята на съдник). — Б.пр.