Накрая пътеката ги отведе до къщата. Вътре отново се умножаваха галериите с неоготически тавани, лампите като сталактити, ярко оцветените витражи и коридорите, изпълни със силуети, които сякаш се промъкваха крадешком сред екота.
Гая почувства думтене в главата си. Всеки път, когато паметта й се мъчеше да извади някой спомен, слепоочията й болезнено затрептяваха. Помисли си, че главата й ще се пръсне, и изведнъж напрежението стана нетърпимо. Лабиринт! Това представляваха къщата и градината — лабиринти. Крит в Хавана. Възможността да срещнеш Минотавъра — гладен или влюбен. Лабиринти. Да навлезеш в загубено място на брега на Меридовото езеро. Египет в Карибите. Центрове за инициация с множество значения. Какво ли ще е значението на тази къща? Може би оплетените й коридори служеха за защита. В древността лабиринтите са се строяли, за да се защити определен култ. По този начин никой злонамерен дух не е могъл да проникне до тайните му. Но лабиринтите също така са имали и друга функция: подготвяли са душата за посвещението в мистериите.
Разбра защо не беше успяла да запомни коридорите. Онази къща не беше направена за посетители. По-скоро съществуваше като изпитание за осквернителите. Да проникнеш там означаваше да забравиш разума и да се подготвиш да познаеш собствените си демони. Закътаните места имитираха първичния хаос, несъзнателността на желанията, несигурната закрила на утробата. Всяка част от територията й я отдалечаваше от света и я предпазваше от него, но тази защита беше оръжие с две остриета, защото я оставяше беззащитна и объркана, изложена на капризите на невидими същества, с които дори не успяваше да общува — същества, слепи и глухи за молбите й. Вече можеше да вика, да скандира, да моли за помощ, никой нямаше да я чуе. В лабиринта беше изолирана. Намираше се в центъра на света, но далеч от него. Беше като да изживееш проклятие.
Мислеше си всичко това, докато наблюдаваше раменете на Ери, съвършени и неясни в полумрака. Следваше го въпреки страха си, защото беше по-лошо да остане сама в този лабиринт от пътеки — невъзможен за разплитане гордиев възел.
Ароматът избухваше от изворите и потапяше ума в мъгли. Не видя никого, освен няколко силуета, които избягаха към сенките. Опита се да не се тревожи. Беше игра, първата нощ Ери я беше уверил в това, но въпреки това не преставаше да я плаши. Нищо не изглеждаше сигурно в онзи двубой на воли.
Водачът й отмести един параван, който ги отделяше от помещение, където охранена матрона пълнеше керамични паници. Стените на помещението изглеждаха окъпани в блестящ живак. Накъдето и да погледнеше Гая, полираните повърхности й връщаха образа, както се случва в традиционните лабиринти по панаирите.
— Ще опитаме нещо различно — прошепна той и направи жест към виночерпката.
Жената изостави задачата си, за да се приближи до ракла с издялани барелефи, в която се порови известно време. Гая не пропусна да забележи това негласно споразумение: беше явно, че търсеше нещо, уговорено от по-рано. Дали беше някаква услуга, която жената предлагаше на всеки гост, или беше резултат на специална уговорка? Дали тя бе първата жена, която той водеше в тази къща, или беше идвал и с други?
Плетеница от тюлени воали се разпиля по земята и Гая разбра, че тези дрехи имаха за цел да я преобразят. Защо? Дори не се опита да отгатне. Знаеше, че опитите й да предсказва никога не даваха резултат. Беше по-добре да изчака, вместо да се впусне в неразумно приключение на въображението.
Лека-полека, като принцеса, която се гизди за сватба, където от всяка подробност зависи сигурността на царството, бяха избрани дрехите й. Първо обувките, с много висок ток — предизвикателство за равновесието; след това пристегнат корсет, който правеше талията й фина и придаваше на бедрата й наситен визуален приоритет. След това мъчение с пристягащи връзки дойде ред на прозрачната пола. Корсажът с много дълбоко деколте послужи за опора на розовите върхове. И накрая скриха лицето й под було.