Тя се оставяше да я приготвят, очарована от образа, който й връщаха огледалата. Волята й, изглежда, я беше напуснала, въпреки че поне го съзнаваше. Не спираше да си мисли, че поведението й е в резултат от някаква дрога… или може би вече се беше предала на емоцията на играта. Мисълта за това само я обезпокои. От една страна, умът й разсъждаваше в пълно съзнание; от друга страна, тялото й отговаряше с очакващ автоматизъм, който я принуждаваше да спазва всяка заповед. Дали я привличаше опасността, личното й усещане за беззащитност пред онзи мъж, или може би възможността да изживее друга реалност, която съществуваше единствено във въображението й?
Когато приключиха с обличането, се огледа в едно огледало. Голите й гърди, които се показваха върху толкова воали и толкова коприна, й придаваха определено вид на критянка.
— Невинен и съблазнителен образ — Ери взе парче въже, за да върже китките й, — специално за тази нощ, когато къщата принадлежи на слугите на Оя.
Гая не се изненада много от това съвпадение между мислите си и последните думи на любовника й. Може би нейният собствен ум създаваше цялата тази вселена…
Близо до вратата чакаха две черни джуджета, облечени в дрипи; едното от тях подаде на мъжа парче плат, с което превърза очите й. Първо трябваше да се бори с булото. Реши да го свали веднага, за да може да опаше два пъти тюла. Преди булото отново да покрие лицето й, почувства устните на любовника си и неприятната мокрота на езика му.
— Не си мисли, че съм ти простил — прошепна той.
Тя последва звука на стъпките, водена от джуджетата, които мърмореха на своя пигмейски език. На Гая й заприличаха на две güijes15 — като онези, които според легендите обитават лагуните и рекичките в Куба.
Четворката се отправи към едно крило на къщата, където смеховете бяха по-малко, а ехото избухваше като вълни при морски земетръс. Там тишината се превръщаше в същност, която от време на време потреперваше при скъсването на някоя паяжина.
Гая вървеше с несигурна крачка, страхувайки се да не се блъсне в някоя мебел или стена, докато чу скърцането на отваряща се врата. Спря се за миг, но веднага бе принудена да се движи. Лепкавият въздух раздвижи воалите, които я покриваха. Под краката й проскърца трева. Водена от невидими ръце, пристъпваше по огладени камъни, които образуваха криволичеща пътечка. Вероятно беше приятна пътека по светло; но в тъмнината се губеше цялото забавление — на онези токчета, които затъваха в калта или се заклещваха в цепнатините на плочките. Вече започваше да се пита дали не са я завели в друга къща, или не се разхождат из някой парк, когато някой я хвана за ръката, за да я накара да слезе по няколко стъпала.
Слухът й я предупреди за присъствието на много хора: говорът, изглежда, идваше от всички страни. Пръсти вдигнаха булото й, оголвайки гърдите й, за да може пъргавите устни и змийските езици да ги оближат методично и прецизно. Поиска да окаже съпротива, но болезнен натиск върху китките й я накара да се откаже. Опита се да се абстрахира, да се бори срещу тази смесица от гняв и срам, която продължаваше безкрайно в лакомия гъдел върху кожата й. Мускулите й отново се напрегнаха, когато чу характерния звук на течност, която се излива в някакъв съд. В началото отказа да опита питието. Част от течността се разля по гърдите й. Гостите ознаменуваха неочакваната награда, като изсърбаха сока, който сякаш извираше от нея, както извира вода от пълните зърна на богините от обществените фонтани. Дори след като отместиха съда, питието продължи да се стича по врата й. Или така й се стори. Определено беше замаяна.
Сложиха я да легне. Почувства ледения допир на мрамора в подколенните ямки и за първи път усети всепроникващия мирис: дъх на старост, на овехтялост, на катакомби… Потръпна от студ и страх.
— Ще играем на смърт — беше гласът на демона в ухото й. — Твоят труп лежи в мазето на крипта…
Нещо твърдо се намърда в устата й.
— Твое е. Играй си с него.
Гая прокара език по продължение на предмета и като позна какъв е, извика.
— Това е кост!
— Това е пръст от ръка — измърмори той. — Не бъди невъзпитана.
— Но е от мъртвец.
— Ах, тези дискусии ми развалят настроението — възропта женствен глас.
Ръцете на мъжа се стегнаха около гърлото й.
— Смучи го или лошо ти се пише.
Тя се подчини, изпълнена с отвращение, и свенливо смука този и други пръсти на същата ръка. От мястото й, един процеп под превръзката й позволяваше да види какво се случва. Изви малко врата си, достатъчно, за да види фигура, маскирана като привидение, да съзерцава в екстаз вътрешната част на бедрата й; завъртя глава и откри още дузина фигури със страховити маски. Беше невъзможно да разбере кой кой е в тази призрачна тълпа.
15
Гуихе, или чичирику, е призрак, характерен за кубинската култура. Изобразява се като чернокожо дребосъче с гротескни черти, игриви очи и неуловимо. Говори се, че живее в реките и изворите, нощем излиза, за да плаши пътниците. — Б.пр.