Всмукна цигарата си с доволно изражение.
— Можете ли да ми помогнете? Бих искала да знам дали трябва да продължа да се срещам с този човек.
Вместо отговор жената събра черупките и започна да реди неразбираеми молитви. На Гая й се стори, че този език, най-често чувания на острова след езика на Сервантес, имитираше звука на барабаните бата16. Беше диалект, предан на природата, преливащ от модулации, подобни на песен, със срички, които избухваха сухо, за да предизвикат искри във въздуха. Думите се извиваха като змии, скачаха между устните или оставаха на фрагменти, пукайки като пречупени клони.
Излезе от съня си, когато черупките се търкулнаха по пода.
— Eyife17 — промърмори старата жена с цигарата в уста. — Ето го пак моя повелител.
Гая забеляза промяната в говора на жената. Спомняше си, че нещо подобно се беше случило предишния път. Сякаш близостта й до прорицателката я отдалечаваше от непосредствения свят.
— Елегуа е единственият, който може да ти помогне да се измъкнеш от тази каша. Той ти отвори пътя, по който вървиш, а сега трябва да го почетеш, ако искаш да го затвори — спря се, за да я погледне. — Принесе ли му мед, както ти заръчах?
Гая отговори отрицателно засрамена.
— Вземи нещо сладко и го остави в някой ъгъл на дома си като дар за светеца — погледна строго Гая, — после не идвай да ми плачеш, ако попаднеш в затруднение, от което не можеш да излезеш… Друг от воините, Очоси, казва, че трябва много да внимаваш, защото понякога вярваш в оришите, а понякога не, но някой ден ще получиш доказателството, от което се нуждаеш.
— В такъв случай трябва ли да продължа да се срещам с този човек?
— Човек не пита за неща, които знае.
Гая въздъхна.
— Какво има? — попита жената.
— Права сте за оришите. Понякога ми се струва, че съществуват, а друг път не вярвам в това.
— Не го твърдя аз — обясни бързо старицата, — ами Очоси.
— По отношение на Бог е същото — продължи Гая, без да й обърне внимание, — понякога вярвам, друг път не.
— Чакай доказателството, което са ти обещали — и като забеляза неспокойния поглед на момичето, добави. — Но има още нещо, което те тревожи.
Гая погледна ноктите си.
— Мислите ли, че оришите биха се смесвали с хората?
— Те винаги са с нас.
— Но биха ли могли да съществуват под човешка форма?
— Ако случаят е спешен, защо не? — Жената извади от устата си угасналата цигара. — Няма да е за първи път.
— Случвало ли се е?
— Когато отвеждали негрите от Африка, оришите се качили на корабите, за да ги защитават. Разказват, че мнозина са слезли на този бряг, предрешени като хора.
Гая се вгледа внимателно в нея, питайки се каква ли е историята на тази жена, която говореше ту с ритъма на негърските барабаните, ту като учителка по литература.
— Ако не са били те, никой от нашите прадеди нямаше да оцелее.
Също й се искаше да узнае за какви прадеди говори тази жена — бяла, колкото нея.
— Не ме гледай така — отново изостави своя отнесен тон. — Въпреки че баба ми и дядо ми са от Галисия, негрите също са мои роднини, и твои, и на всички. Откъде според теб са дошли толкова музика, толкова танци и толкова цветистият ни език?… Без тези неща днес нямаше да бъдем каквито сме за радост и за мъка на хората. Негрите също са наследили лошите привички на своите бели господари… Всички носим добродетелите и недостатъците на другите и е глупаво да се преструваме, че не е така.
С нервен жест жената отвори една кутийка, от която извади друга цигара. Без да я пали, я сложи в устата си и започна да я дъвче, сякаш беше парче медена пита.
— Вие виждали ли сте някого?
— Кого?
— Някой ориша.
— С очите на духа, които гледат много по-различно от другите — и посочи двете точки от въглен върху страните си.
— Възможно ли е да се маскират като хора?
— Казах ти, че може — вгледа се в нея с известно безпокойство. — Виж, момиче, толкова задълбаваш, бих се заклела, че си ги виждала.
— Не съм много сигурна. По-скоро подозирам, че някой се подиграва с мен, но вече не знам какво да мисля.
— В тази страна се случват странни неща.
— Знам.
— У нас всичко е възможно — старицата сдъвка края на цигарата си, обръщайки очи, докато премисляше следващата си фраза. — Затова не бих се учудила, ако са наблизо… Така ще могат да ни защитават от бедствието, което приближава.
16
Имат корпус с формата на пресечен конус и кожи от двете страни. Използват се основно за религиозни ритуали. — Б.пр.
17
Един от петте варианта при гадаене оби. Означава, че две кокосови парченца показват бяла и две кафяви страни. Тук се изказват Елегуа, Огун, Очоси и Ошун. Отговорът е категорично да, без съмнение. — Б.пр.