Очарована пред тази картина, не долови веднага дъха, който се плъзгаше по раменете й. Тогава усети ръцете, които започваха бавно и внимателно да разкопчават блузата й.
— Ще ни видят — възпротиви се слабо.
Но той се направи, че не я чува. Плъзна пръстите си към южните ширини и опипа бельото й. Внимателно обходи стегнатия й задник, извивката на бедрата й, издадената линия, която се спускаше до слабините й… Гая не посмя да направи нито едно движение, докато траеше прегледът. Не беше много сигурна дали тези докосвания са ласки, или дали е реагирала адекватно. Инстинктът й подсказа, че трябва да остане сдържана при този тип опознаване. Подобно действие по-скоро изискваше да бъде прието, отколкото да получи отговор, да бъде игнорирано, отколкото забелязано; затова му позволи да продължи, въпреки че притеснението й се увеличаваше с всеки изминал момент. Малко след това, без да промълви и дума, той се отдръпна леко и я остави сама и объркана пред балкона. Какво да направи сега? Да остане права? Да последва движенията на мъжа? Да седне на леглото? Да поеме инициативата? Осмели се да се обърне едва когато чу шумолене зад гърба си.
Поетът търсеше нещо в загадъчната папка, която носеше със себе си цялата вечер. В бара беше забелязала обемистите джобове, които вероятно съдържаха оригиналите на някоя книга, която щеше да се превърне в храна за обсъждане от страна на критиците му: може би, предположи с надежда, ставаше дума за някоя онирична постмодерна поема, или за черновата на някой нов трилър. При всички положения там сигурно се намираше безспорен принос към националната литература, така предполагаше Гая… Мълчаливо се доближи до леглото. За нейна изненада в папката видя само дрехи. Но не какви да е: бяха части от характерната ученическа униформа.
— Разреших ли ти? — тъмна лента покри очите й.
Ръцете започнаха да я събличат. Гая направи усилие да се поддаде на играта, но маската я изнервяше. А ако този човек се окаже сексуален маниак? А ако е незаловен убиец? А ако има съучастник в хотела? А ако я оставеше вързана там, за да й причини един Бог знае какви неща по-късно?
Парче плат покри главата й. Понечи да извика, но за щастие не го направи. Дрехата се плъзна до кръста й: беше много къса пола. Опипом заключи, че има няколко закопчалки, без съмнение, за да й позволи да уцели подходящата мярка. Пръстите на бриза погалиха части от тялото й, които рядко оставаха голи. Това събуди у нея необясним срам, сякаш някой беше се възползвал от уязвимостта й, за да я опипа. После дойде ред на блузата, която той остави разкопчана до гърдите й.
— Съвършена си — въздъхна Поета. — Ела, седни тук.
Нищо от живота й до този момент не я бе подготвило за нещо подобно, едва се осмеляваше да помръдне, камо ли да върви. Представи си колко странна изглежда насред стаята — така облечена и със завързани очи. Пипнешком, като надмогваше ужасното си смущение, се настани в скута му.
Едно змийче се плъзна по извивките на ушите й, усука се по продължението на врата й и се спусна палаво към втвърдилите се хълмове. Беше като животинче, което скача от връх на връх и предизвиква трусове на повърхността. Изкусно продължи разходката си по извивките, докато там, долу, в зоната, близка до тропиците, усърдни пръсти опипваха отвора на вагината й.
Гая буквално се топеше върху скута му, чувствайки онова друго пулсиране, което разтърсваше бедрата й. След няколко минути, които й се сториха цяла вечност, чу гласа му:
— Сега прави каквото искаш.
Послушна — какъв друг избор имаше, освен да се предаде на импулсите на нагона си? — разтвори крака, за да го възседне. Там беше тормозещото я животинче, мъчителят, който се надигаше радостно, след като беше освободен. Опря колене върху матрака и слепешком се опита да улови онова същество, което беше придобило неподозирани размери, но той я хвана за китките, за да й попречи.
— Не така — го чу да й казва.
Пелвисът й се устреми жадно, търсейки върха на изплъзващото се влечуго, намери го и вагината й го погълна със стръвта на бисерна мида — най-сетне намерила хранителна частица за бъдещата перла, която ще порасне в нея. Опита се да се забърза, но той я удържа. Почувства, че бавното полюшване я измъчва до полуда. Поиска да се движи по-бързо, за да облекчи паренето, но ръцете, които стискаха китките й, контролираха движенията й.