Радостна тръпка я прониза от глава до пети, но усмивката й замръзна, когато видя кой го придружава. Би я познала от километър, а сега се намираше на по-малко от трийсет метра разстояние. Гъвкавата й фигура забърза ход, сякаш се бе забавила с няколко секунди зад групата растения, за да откъсне снопче жълти хибискуси, които сега разглеждаше с ентусиазъм.
Гая премисли възможността да се обърне и избяга: чувстваше, че няма сили да се изправи пред кошмарите си посред бял ден. Твърде късно. Ери размаха ръка, когато я забеляза.
— Извинявай за закъснението — каза й той. — Трябваше да взема сестра си.
— Твоята сестра ли?
Жената дойде при тях.
— Здравей — доближи се до Гая, за да я целуне по бузата. — Не те накарахме да чакаш много, нали?
— Това е сестра ти? — повтори Гая, невярваща.
— Приличаме си, нали?
Гая трябваше да го признае, въпреки че се ограничи да се съгласи набързо.
— Ако нямаш нищо против, ще взема колата ти — каза жената. — Трябва да ида до дома на кръстницата си.
— Добре. Ние ще вървим пеша.
— Не са ли красиви? — изчурулика младата жена, размаха букетчето под носовете им за сбогом, а като се обърна, полата й звънна, сякаш носеше звънчета в роклята.
— Може ли да поговорим? — попита Гая, когато жената се изгуби от погледите им.
— Затова дойдох.
— И искам отговори, не увъртания.
— Много добре, предполагам, че вече си подготвена — каза Ери, тръгвайки в посока към брега. — Надявам се да ми простиш, защото го направих, за да те защитя.
— Да ме защитиш от какво?
— Знаеш ли, че щяха да те изключат?
— От къде?
— От университета.
Гая се спря, смутена от неправдоподобната връзка между този факт и мистерията на къщата. Мъжът също спря, докато девойката дойде на себе си.
— Не знаех — призна тя, подновявайки ход. — Въпреки че сега, като го споменаваш, някой ми каза да внимавам. Как разбра?
— Научих от един приятел, който е член на Съвета, отговарящ за чистките. Той ми даде списък с имената на хората, подлежащи на изключване. Твоето беше сред тях.
— Но защо са щели да ме изключат?
— Според доклада си се превърнала в проблематична студентка.
Гая добре познаваше последиците от това определение: беше първата стъпка за влизането в списъците с възможни дисиденти; чест, която можеше да коства кариерата или службата. Опита се да си спомни какво се беше случило по време на последните учебни седмици.
— Изгониха няколко души, но не и мен.
— Знам. Не успяхме да спасим всички.
— За какво говориш?
— Моята група има сътрудници в Съветите, където се решава съдбата на студентите. Успяхме да попречим на изключването на неколцина, като ги предупредихме индиректно, но при теб не се получи.
Гая се опита да открие някаква следа от подигравка в думите му.
— Опитахме няколко пъти — настоя той, — но не пожела да ни повярваш.
Гая се спря, за да се облегне на една ограда.
— Защо ми разказваш тези неща? — каза тихо тя, почти без сили. — А ако съм агент на Държавна сигурност?
Ери се усмихна снизходително, но не отговори.
— Запознахме се в един ресторант — настоя тя. — Откъде знаеше къде да ме намериш?
— Аз съм старателен в изучаването на митологията.
— Какво ще рече това?
— Когато прочетох списъка на подлежащите на изключване, името ти привлече вниманието ми, защото преди това бях го срещал само в книгите. Затова го запомних. След няколко дни сестра ми разказа за някаква студентка, травмирана от смъртта на бившия си любовник. Когато спомена името ти и факултета, в който учиш, предположих, че става дума за едно и също лице.
— Тя как е научила за моя проблем?
— От Ирене.
Гая проследи един слънчев лъч.
— Сестрата на Лиса?
— Ирене и сестра ми са близки приятелки — подаде й ръка, за да я принуди да продължи, — познават се от деца.
— Лиса ми обеща, че Ирене няма да каже нищо.
— Човек не крие някои неща от най-добрия си приятел. По този начин научих за посещението ти при сантерата, какво ти казала и какво щеше да направиш… или по-скоро какво очакваше да намериш.