Тя си помисли, че гневът й ще избухне насред улицата. „Още три крачки и ще му направя скандал“, помисли си тя. Но направи четири, пет, десет, много крачки, а гневът не се появи никъде.
— Кои са гостите?
— Кои гости?
— На голямата къща. И те ли са членове на твоята нелегална група?
— В онази къща никога не е имало никой друг, освен нас.
Гая се спря, изумена от наглостта му. Искаше й се да му отговори както подобава, но мислите се струпаха в безпорядък в главата й, затова успя само да го изгледа с безразличие.
— Там беше пълно с хора — каза тихо накрая.
— Мога да ти докажа обратното.
— Как?
— Като те заведа в къщата.
— А, не! Парен каша духа.
— Този път няма да може да кажеш, че си пияна или че съм те дрогирал.
— Ще признаеш ли, че си го правил?
— Но разбира се, че не! Всеки път, когато те почерпя с нещо, започваш да казваш, че съм сложил цианид в чашата, или нещо подобно. Сега не започвай пак с това, защото не съм ти дал дори вода.
Не бяха далеч. Гая веднага позна близостта на пътя, който обрамчваше онзи лунен кратер насред Хавана.
— Не мога да проумея защо организира този театър.
— Вече ти казах: за да те защитя, да те спася. През цялото време задаваше въпроси, сякаш това е единственият начин на съпротива, а тук бунтът е безполезен. Човек трябва да бъде предпазлив… Това е единственият начин за оцеляване: като лъжеш и се преструваш по двайсет и четири часа на ден.
— Щеше да е достатъчно да ми го кажеш.
— Пак ти казвам, че се опитахме… неведнъж; но си много твърдоглава и не пожела да разбереш.
— Какво общо има къщата с всичко това?
Той се спря, за да я погледне.
— Не бях много сигурен какво ще направя, докато не те видях. Толкова много ми хареса, че реших да убия с един куршум два заека: щях да те излекувам от травмата на фригидността и щях да те променя… двете неща едновременно.
Гая почувства, че кръвта нахлува в лицето й.
— Използвал си ме — само това успя да каже.
— Да — съгласи се той, — и не изпадай в истерия. Беше за твое добро.
— Каза котката и излапа мишката.
— Не си справедлива — упрекна я той. — Нима не завърши следването си? Не те изключиха.
— Какви доказателства имам, че си го предотвратил?
— Не направи ли нещо необичайно преди последния семестър?
— Необичайно ли? В какъв смисъл? — и добави с огорчение. — Направих много необичайни неща през последния семестър.
— Говоря за университета.
— Не си спомням.
— Ще ти подскажа: документи за подпис.
Гая помисли за няколко секунди и изведнъж изстина. Видя сцената в ума си с цялата яснота. Случи се след първото й преживяване в онази къща, спомняше си много добре. Беше отстъпила, беше премълчала чувствата си… нещо много нетипично за нея.
Ери вървеше до нея, беше я оставил да осъзнае онова, което лицето й показваше, че е открила. Звук, сякаш идващ от армия щурчета, която се придвижва бързо, ги принуди да се огледат. Без никой от двамата да се усети, тъмнината беше заместила вечерния полуздрач. Облакът насекоми сякаш ги нападна от някакво тайно място, което позволяваше само да се отгатне близостта му заради жуженето, което вече ги обгръщаше… Мъжът я придърпа, точно навреме, за да попречи на един велосипед без светлини да ги блъсне.
— Подписа онзи първи документ с неохота, после още един и трети без съпротива. Тези привидни споразумения бяха капани: бяха те подложили на проверка и твоите преживявания ти помогнаха да я преминеш.
Тя се пусна от него.
— Постъпих така, защото ми беше дошло до гуша.
— Не, направи го, защото беше подготвена: едно зверче в процес на опитомяване…
— Това са глупости. Какво общо има сексът с моите политически решения?
— Много повече, отколкото си представяш. Няма еротизъм без смелост и няма власт без арогантност. Тираните обичат да контролират дори оргазмите на поданиците си, но не заради пуританизъм, а защото не понасят нещо да се изплъзва от контрола им. Затова леглото е единственото място, където правилата на диктатурите се потъпкват до краен предел. Помисли малко и ще разбереш каква е връзката.
Гая се опита да разсъждава. Анализирана подробно, идеята не беше толкова абсурдна; по-скоро обясняваше безброй видове поведение, с които се сблъскваше всекидневно. Може би душата прибягваше до тези средства, за да се спаси от разбиването на надеждите. Сексът беше могъщо средство: съдържаше хилядолетни табута, но също така действаше освобождаващо, а в един социален затвор можеше да придобие пречистваща валидност. Нямаше значение колко чудовищна беше репресията. За човек без възможности да се бушува разбиването на границите на еротизма се превръщаше в механизъм на здравия разум, защото въставаше срещу нещо, което реално можеше да победи.