Загуби представа колко време продължи това разюздано опипване. Когато вече си мислеше, че проверката е приключила, съществата събраха решителност. Редуваха се да я яздят, шибайки задника и бедрата й с фини камшици, които след това размахваха заплашително пред входа на вагината й. Видя се принудена да лиже и да смуче, докато беше яздена като кобила, която дърпаха за косата като юзда. Известно време се забавляваха с нея, като я лижеха, клатеха и я щипеха, докато не им омръзна. След това започна играта на проникванията.
IV
На какви норми щеше да се подчинява сега, след като напълно изгуби здравия си разум? Защото сигурно беше луда. Или уловена в някакво непознато измерение. Вече не можеше да се ориентира в онази неясна територия, която отново я поглъщаше при най-малката провокация. Магията надделяваше, въпреки усилията й да се освободи от нея.
Къщата отново беше обвита в празничните си илюзорни одежди. Нищо в обстановката не напомняше за опустошенията, нанесени от времето или социалните урагани. Гая не можеше да повярва. Тези опалови нарове, същите отломки, които любовникът й бе показал, ли бяха? И къде бяха разрушените корнизи, умиращите рисунки на плочките и влагата, натрупана в стените?
За капак Ери отново го нямаше. Усети някаква загадка във вечния му стремеж да изчезва в къщата. Въпреки че нямаше търпение за гатанки, си постави за цел да го намери. Поне имаше някаква светлина. Отражението на свещниците превръщаше света в прерия от зеленина, окъпана от онази призрачна светлина на театралните сцени.
Намери роклята си в един ъгъл и я опипа с недоверие, очаквайки да се възпали като жив бял дроб или да скочи, за да я обвие, но платът остана да лежи в ръцете й с декадентска слабост. Облече я бързешком, страхувайки се, че ще я изненадат. Стаите трептяха безсънни, почти живи, и може би това беше къщата: някакво същество, оживяващо при обстоятелства, които все още трябваше да определи.
Направи няколко крачки на сляпо, тъй като й се струваше, че в която и посока да поеме, резултатът нямаше да е много различен. Преображенията на дома бяха нескончаеми. Беше чувала за много лабиринти, погълнати от времето, от най-известните — в Крит и Египет — до не толкова забележителните — като етруския в Клузиум или онзи на остров Лемнос със сто и петдесет колони, които дори дете можеше да помести — но никога не беше чувала да се говори за лабиринт, който се променя за една нощ, като мираж с менящи се декори. Подобна лудост, каза си тя, трябва да е творение на тропиците. Това свойство на вечен маскарад беше уникален атрибут на къщата. Като всичко останало на острова й.
Видя маскирана фигура в противоположния край на коридора. Имаше нещо застрашително в силуета й, нещо, което също се усещаше във въздуха. В продължение на няколко секунди се наблюдаваха от разстояние, докато непознатият не направи крачка и не беше осветен от светлината на една отворена стая. На Гая й се стори исполин, но може би беше илюзия, предизвикана от сянката му. Не умува много. Хукна да бяга през салоните, които си оспорваха тайните на двойствеността: сянка, светлина… ден, нощ… Но беше като кошмар. Колкото и да бягаше, всеки път, когато поглеждаше назад, виждаше силуета да се движи с отмерена и величествена стъпка. Как беше възможно да не може да го изгуби от поглед, след като тя почти летеше?
Стигна до един двор, приспан от ромона на множество фонтани. След като го прекоси, отвори една от вратите, които го заобикаляха. Безброй завеси покриваха прозорците на обширен коридор в приглушена бледолилава светлина — като слънцето на друга планета. Стори й се, че потъва във филм на Кокто. Врати и още врати, и същата светлина като в сънищата, която придаваше заплашителен вид на всеки предмет. Най-накрая видя проблясък под една цепнатина. Полуздрачът се отдръпна. Сребриста светлина ближеше краката й. Почувства се привлечена към нея като нощна пеперуда — от аурата на някоя газена лампа, но инстинктът й я предупреди. Допря ухо до дървото в очакване да чуе смехове на призраци, дъха на някакво обсебване, музиката на някоя обладана от демони арфа… Тишина. След безкрайно чакане бутна мандалото.