Под привидно правдоподобна маска сигурно съществуваха множество светове, наложени един върху друг на слоеве, като подземни тунели, невидими за онези, които вървят на повърхността. Същността на Вселената беше привидна. А целта на магията на ангелите ориши служеше за опровержение на хипотетичната й простота… защото не се съмняваше, че тези същества бяха завладели острова й. Бяха там, зад крайната точка на човечеството, като анонимни създания, докато те самите не решат обратното. Някой ден сигурно щяха да се покажат в целия си блясък, като фигури на апокалипсиса и спасението, за да сложат край на един цикъл на управление и да поставят началото на нов…
Изчака го права. Приближаваше се с онзи поглед, който беше изпепелил волята й месеци преди това. Може би идеята да носи маска по време на церемонията на Ироко не беше толкова откачена. Нали Ошун я беше уверила, че който го види, остава завинаги подвластен на волята му?
— Извинявай, че закъснях. Трябваше да се погрижа за един спешен случай.
Отново се държеше сякаш нищо не е станало, сякаш тя не се беше обадила предишната вечер, за да го разпитва почти в истерия за начина, по който се беше върнала в дома си. Мислеше да му покаже книгата. Щеше да му посочи как името му и името на Инле образуват другото име на оришата.
— Колко сме закъснели — възкликна, поглеждайки часовника си. — Трябва да побързаме.
— Защо?
— Подготвил съм ти изненада — каза той и тръгна редом с нея. — Сестра ми току-що се сдобри с мъжа си и иска да организира празненство — усмихна се той. — Днес ще се запознаеш с родителите ми.
Колата ги чакаше от другата страна на парка, зад фонтана.
„Това е някакъв трик“, помисли си Тая.
Прекосиха улиците на Ел Ведадо, като тя не преставаше да премисля най-добрия начин да изтръгне някаква информация от него.
— А уроците? — попита накрая.
— Уроците ли?
— Да. Приключихме ли?
— Засега.
Сякаш обяви въпроса за приключен, но тя не беше склонна да се остави да бъде победена.
— Поне ще ми кажеш ли кои бяха…?
Ери спря колата до тротоара.
— Гая, признавам си, че много ми харесваш. Толкова ми харесваш, че няма да се дразня от въпросите ти, но те предупреждавам, че отсега нататък напълно ще ги пренебрегвам. Така че по-добре не настоявай.
Искаше й се да слезе на момента, да извика, че вече й се повдига от толкова тайни, да му каже да се махне завинаги от живота й, но желанията й, изглежда, бяха приковани за волята на този човек. Не отвори уста, докато не спряха отново, няколко пресечки по-нататък, пред къщата; същата от нощните игри, сега с безупречни градини, с подравнена морава, елегантно оформени в причудливи форми храсти край пътеки, които не водеха до никъде. Място в идеален ред, чисто, подредено, без сянка от руини или хаос, под ослепителната светлина на обедното слънце.
Две изсвирвания на клаксон предупредиха обитателите. Ошун се показа първа, помаха с ръка и се обърна, за да предупреди хората вътре. Докато прекосяваха градината, чу детски смехове, звук от чиния, падаща на пода, неясни гласове. Дали Ери е използвал къщата на родителите си за своите забавни игри? Не си направи труда да проучва. Знаеше, че всеки опит да научи истината щеше да бъде блокиран неведнъж. Въпреки честите си посещения в къщата, продължаваше да се намира на същото ниво на незнание, както в началото на своето духовно пътуване, и си помисли, че никога няма да научи много, дори да преследва обитателите на къщата с въпроси.
По-добре така. По-добре да признае ограниченията си. Не искаше да бъде като онези туристи, които, след като посетят няколко пъти плажовете на острова й, си мислеха, че знаят всичко за него, и смятаха, че разбират какво става. Колко са заблудени! Че самите жители на острова едва разбираха…
Отклониха се към растителния лабиринт, когато вратата вече оставаше на двайсетина крачки. Сега трябваше да вървят по лъкатушещия път, който обикаляше къщата, превръщайки я в център на онази кабалистична игра. Точно на един завой се издигаше памуково дърво, заобиколено от храсти, които скриваха къщата от поглед. Когато стигнаха там, мъжът вдигна полата й и свали бельото й. Тя поиска да вдигне парчето плат, но той вкара пръст между бедрата й и я принуди да го следва. Почувства, че неудържимо се овлажнява. Подчини се без съпротива, въпреки че не беше сигурна дали лудорията на любовника й ще свърши в края на лабиринта.