— Обещай ми, че ще бъдеш послушна — прошепна с бащински тон.
Тя се съгласи.
— Не те чух — оплакването беше упрек.
— Ще се подчинявам.
Под натиска на юмруците му го язди бавно, отлагайки във времето експлозията, която се натрупваше в устните й. Кротко се остави да бъде водена — като сломена и бълнуваща девственица. Той нареждаше, а тя се подчиняваше. Не съществуваше друга възможност. Впускаше се в галоп, но той отново опъваше юздите й. Почувства гърдите си мокри в стръвната паст. Той потърси устата й, а след това езика й, само езика й. Това я разпали още повече. Гореше като дяволица насред ада. Бедрата й трепереха от усилието, което трябваше да прави, за да подържа онзи ритъм, който не й позволяваше да се задоволи. Беше на път да свърши, когато той я принуди да спре.
— Сега ще получиш урока си.
И така, с разтворени крака и гола, я принуди да отговаря на дълъг списък с въпроси, по който трябваше да си измисля истории за негово удоволствие. Бяха учител и ученичка, баща и дъщеря, изповедник и послушница… Накара я да премине през цяла гама усещания, които тя никога не би приела другаде, но които в тайнствената атмосфера на онази стая придобиваха простима валидност. През тези два часа тя бе съблазнявана и манипулирана от любовника си, който приемаше различни роли и винаги я докарваше до ръба на кулминация, която впоследствие й отнемаше. Краят дойде по време на сцената, в която учителят я принуждаваше да му се отдаде в замяна на хубави оценки.
— Ще трябва да се държиш много добре, ако искаш да изкараш годината.
Вдигна униформената й поличка.
— Ще преговорим таблицата за умножение.
Пръстите на мъжа свалиха бельото й, за да поставят между бедрата й твърдия инструмент за мъчение.
— Осем по осем?
Нещо започна да се възпламенява в нея, докато учителят й се опитваше да проникне.
— Осем по осем? — повтори той.
Опита се да избяга от болката, но ръцете, които я държаха, й попречиха да отстъпи назад.
— Шейсет и четири.
Тласъците изтръгнаха стенание от нея.
— Кажи ми цялата таблица.
— Осем по едно: осем… Осем по две: шестнайсет… Осем по три: двайсет и четири…
Движенията следваха ритъма на отговорите, докато той я стискаше за китките. Гърдите й бяха смукани и хапани безмилостно.
— Девет по три…
Защото бе родена сладострастница, учителят й беше го забелязал.
— Девет по пет…
Занапред щеше да идва всеки ден в същата класна стая, щеше да ляга на масата и да го чака с вдигната пола, за да получи наказанието си, докато той реши, че си е научила урока.
— Шест по четири…
Обуздаваният и скрит в продължение на няколко часа трепет се превърна в ароматен облак от удоволствие.
— Едно по едно…
Беше експлозия на наслада, естествено кръщение. Лек гъдел, който се усилва, докато завладее всяко ъгълче от душата. Мълнии на екстаза. Нескончаем трепет, сякаш вселената се готви да се роди. Ново сътворение: нов голям взрив. Устните на вулвата са листенца, които избухват. Запалвам се. Аз съм в пурпурен цвят. Аз съм генезисът на огъня. Превръщам се в луна, ставам на демон. Не ми стига времето да дишам. Забивам Бог между бедрата си и Той ме докосва с безкрайните си пръсти. Да се загубиш в космоса на друго тяло, в черната дупка на един живот, който прилича на смърт… малка смърт. Кръв от кръвта ми. Уста от устата ми. Мляко от моето мляко.
В този вълшебен миг се роди нова вселена със свои богове и свои ереси, със свои норми и закони. Приключваше праисторията; започваше бъдещето. Досущ като кощунствен Христос Поета беше изтрил следата на предишните светци. От този момент нататък щеше да дели времето на „преди…“ и „след…“
— Беше много послушна — го чу да казва, все още изтощена. — Сега се облечи. Ще идем да ти купим сладолед.
III
Това бе първото й преживяване с него — преживяване, което щеше да се повтори, вплетено в изкуствени и абсурдни ситуации; толкова абсурдни, колкото добре пазената му тайна: този мъж, толкова образован и елегантен, си умираше за момиченца.
Беше очевидно, че Поета беше луд по девойки в пубертета — по обещаващото разпукване на тяхната женственост, неминуемото напълване на извивките, невинността им, изложена на любопитството на извратения… Въпреки това никога не би рискувал да отиде по-далеч от някоя срамежлива ласка, да погали плахо някоя доверчива ученичка. Бягаше от насилието и всичко онова, което вдъхва страх или отвращение. Така че се задоволяваше да лови момичета с детски вид, за да ги обучава по свой начин.