При всички положения се остави да бъде направлявана от онзи пръст, който я водеше като нишка на Ариадна, изпълнена с удоволствие в свежестта на бриза, който минаваше през полуотворените й уста. Полъхът на зефира стигна до яйчниците й, насищайки ги с аромат на рози.
Опита се да се успокои, като си мислеше, че щом е могла да живее толкова години в затворено феодално имение, ще се приспособи и към този експеримент. Съпротивата, за момента, трябваше да бъде тайна. Нали на това я бяха научили? В родината й правилата на играта бяха такива: прикривай, лъжи, преструвай се… За това не можеше да се направи нищо. Най-добре щеше да бъде да се преструва и да следва течението на цялата тази лудост. В края на краищата Куба беше също един огромен игрален дом, където нямаше смисъл да пита, защото никога нямаше да получи истинския отговор.
Корал Гейбълс, 1996 г.