За капак продължаваше да няма връзка с никого. Чувстваше се сама, изолирана, обречена на заточение сред толкова много мъже. Човечеството се беше превърнало в маса същества без никакъв сексапил. Лиса, нейната приятелка от детинство, я накара да направи нещо.
— Не може да продължаваш така — й каза един следобед, когато я изпращаше до спирката.
— Знам — съгласи се Гая. — Ще си запиша час при лекар.
— Пак ли? При колко души беше тази година?
— При четирима или петима.
— Така няма да се излекуваш.
— Какво искаш да направя? Бих отишла до Божи гроб, ако знаех, че така ще се измъкна от тази дупка.
Стигнаха до спирката, пълна с народ.
— Би ли направила всичко, само и само да се освободиш от травмата?
— Да не мислиш, че съм мазохистка?
— Тогава да идем при леля Рита.
— Психотерапевт ли е?
— Тя е моята иялоча3.
— Моля?
— Умее да гледа на кокос и е помогнала на много хора с по-сериозни проблеми от твоя. Тя ще ти каже какво да направиш, за да сложиш край на твоята мания.
— Ще ме заведеш при някоя баячка?
— След като лекарите не могат да те излекуват…
— Ти си полудяла! Не вярвам в тези неща.
— Не се прави на интелектуална.
— Не се правя, Лиса.
— Веднъж ми каза, че вярваш в магията, не помниш ли? След като прочете онази книга…
— Казах ти само, че феите може да са остатъци от психични енергии: същества, които са станали реални, след като много хора са ги призовали.
— А оришите — не, така ли?… Или мислиш, че понеже твоите феи са ирландски и белички, са по-добри от нашите черни светци?
— Моля те, Лиса, не ми е до този спор.
— Говориш наизуст.
— Достатъчно ми е това, което знам — каза Гая и тонът й се извиси като вълна, която предвещава буря. — Достатъчно проблеми си имам в живота! Не искам да ме объркваш още повече.
— Независимо дали ти харесва, това са нашите божества.
— И страшно суеверие!
— Някой ден ще си изкараш ангелите, задето си непочтителна.
— Извинявай, но знаеш какво мисля.
— Въпросът е, че не може да продължаваш така. Иначе ще свършиш като възлюбения си мъчител: в гроба… Да идем леля Рита да те прегледа.
— Но, Лиса, дори не съм сигурна, че Бог съществува. Как да повярвам в няколко богове?
— Идваш с мен, и край — отсече приятелката й. — Нищо няма да загубиш, а може да спечелиш много.
Убедена, че Лиса няма да я остави на мира, докато не постигне своето, реши да й угоди.
— Говорила ли си с леля си за мен?
— Нека ти обясня нещо, преди да продължа. Рита не ми е леля, ами кръстница по религия — и добави тихо. — Направиха ми сантерийско кръщение.
Гая отвори уста, но не успя да продума.
— Не ме гледай така — скара й се приятелката й.
— Не мога да повярвам.
— Не ставай глупава, миличка. Тук всички са тръгнали към хълма.
Гая се забави няколко секунди, докато осмисли значението на фразата.
— Тогава защо я наричаш леля Рита?
Лиса вдигна рамене.
— Всички й викат така.
— Тя знае ли за моя проблем?
— Естествено, че не! Мислиш ли, че споделям с всички твоите неща? Освен това няма нужда някой да й казва. Има си свои начини да разбере истината.
IV
И затова сега се намираше на кръстопът: защото оракулът беше проговорил чрез устата на леля Рита, сантера4 с галисийски корен, която живееше в Гуанабакоа.
Три дни преди това, седнала на рогозката, която заемаше половината стая, възрастната жена няколко пъти беше хвърлила четирите парченца от кокосова черупка, почти сиви от употреба, прошепвайки оби аре преди всяко хвърляне, и на всеки въпрос боговете бяха дали един отговор. Накрая успя да обобщи положението на Гая по такъв начин, че накара дори кръщелницата си да се прекръсти.
— Елегуа казва, че трябва да сложиш мед в някой ъгъл в дома си — жената говореше с обърнати очи и изяждаше букви. — Иначе няма да може да ти помогне.
4
Сантера — жена, която е преминала инициацията, позната като „Кариоча“ в религията сантерия, където нейният светец покровител е коронован над главата й. Сантерата е жрица на оришата, коронован над главата й. — Б.пр.