Изкачихме се по стълбата и стигнахме до кабинета, където инспекторът побърза да отвори прозорците, за да влязат въздух и светлина. Помещението представляваше правоъгълен салон с висок таван и под от тъмно дърво. От четирите големи сводести прозореца, които гледаха на четирите страни, можеха да се видят базиликата „Санта Мария дел Мар“ на юг, големият пазар Борн на север, старата Френска гара на изток, а на запад — безкрайният лабиринт от улици и булеварди, които се преплитаха и катереха едни през други към възвишението Тибидабо.
— Какво ще кажете, а? Къща за чудо и приказ — заяви банковият инспектор въодушевено.
Управителят оглеждаше всичко с хладна сдържаност и погнуса. Секретарят все така държеше лампата нависоко, въпреки че това вече бе съвсем излишно. Приближих се до един от прозорците и подадох глава навън, прехласнат.
Цяла Барселона сякаш лежеше в нозете ми и ми се искаше да вярвам, че стига само да отворя тези мои нови прозорци, нейните улици ще ми шепнат на свечеряване разни истории и тайни на ухото, за да ги улавям на хартията и да ги разказвам на всеки, който би пожелал да ги чуе. Видал си имаше своята пищна и величествена кула от слонова кост в най-високата и елегантна част на Педралбес, заобиколена от приказни планини, дървета и небеса. Аз пък щях да си имам моята зловеща кула, стърчаща над най-старите и мрачни улици на града, сред миазмите и сенките на оня некропол, който поетите и убийците бяха назовали „Огнената роза“.
Това, което ме накара да взема окончателно решение, бе писалището, заело центъра на кабинета. Върху него като голяма скулптура, изваяна от метал и светлина, почиваше една внушителна пишеща машина „Ъндъруд“, която сама по себе си бе достатъчна причина да платя цената на наема. Разположих се в маршалското кресло, поставено пред масата, и усмихнат погалих клавишите на машината.
— Решено е, взимам я — казах.
Инспекторът въздъхна от облекчение, а управителят избели очи към тавана и се прекръсти. Същия следобед сключих наемен договор за десет години. Докато работниците от електрическата компания прокарваха кабели в къщата, аз се заех да почистя и стегна жилището и да му придам приличен вид с помощта на трима прислужници, които Видал ми прати вкупом, без да ме пита предварително дали искам съдействие, или не. Бързо установих, че бойният отряд от експерти се придържа към следния модус операнди — първо да пробива стени наляво и надясно, а после да пита. Три дена след техния десант в къщата нямаше нито една действаща електрическа крушка, но затова пък всеки страничен наблюдател би казал, че е имало нашествие от вредители, способни да прояждат гипс и благородни минерали.
— Значи искате да кажете, че няма друг начин да разрешим въпроса? — питах аз командира на батальона, който уреждаше всичко с помощта на един чук.
Отилио — така се наричаше този талант — ми показваше чертежите на къщата, които управителят ми бе връчил заедно с ключовете, и изтъкваше, че за всичко е виновна сградата, защото била зле построена.
— Вижте — казваше той. — Когато нещо е направено калпаво, значи е калпаво. Погледнете това например. Тук пише, че трябва да имате една цистерна за вода на покривната тераса. Да, ама не! Цистерната е в задния двор.
— И какво значение има това? Цистерната не е по вашата част, Отилио. Вие се съсредоточете върху електрическия въпрос. Осветление! Не кранове и тръбопроводи. Ток ми трябва на мен, ток!
— Там е работата, че всичко е свързано. Какво ще кажете за галерията?
— Че няма осветление.
— Според чертежите, това би трябвало да е основна стена. Но ето че колегата Ремихио я чукна съвсем лекичко и тя взе, че се срути наполовина. А за спалните да не говорим! Според това тук, стаята в дъното на коридора трябва да е почти четирийсет квадратни метра. Нищо подобно! Бих се учудил, ако има и двайсет. Една стена е издигната на място, където не би трябвало да има никаква стена. А за отточните тръби по-добре да не отварям дума. Нито една не е там, където се предполага, че трябва да бъде.
— Сигурен ли сте, че умеете да разчитате чертежи?
— Вижте какво, аз съм професионалист. Помнете ми думата, тази къща е някаква главоблъсканица. Тук си е оставил ръцете кой ли не.
— Значи ще трябва някак да се справим с това, с което разполагаме. Направете чудеса или каквото намерите за добре, но искам до петък стените да са измазани, боядисани и електричеството да е прокарано.
— Не ме припирайте, че тук става дума за прецизна работа. Трябва да се действа със стратегия.
— И какво мислите да правите?