— Значи те изстреляха в космически кораб и като използваха относителната скорост…
— Ме повозиха из космоса, след което направих кръгом и се върнах тук. Много скучно пътешествие, Ендър. Петдесет години в космоса. Официално за мен са минали само осем, а ми се видяха като петстотин. Но все пак ще мога да предам на следващия командир всичко, което знам.
— В такъв случай аз ли ще съм този командир?
— Нека кажем, че засега ти си най-добрата възможност.
— Но сигурно готвят и други момчета, нали?
— Не.
— Тогава аз оставам единствената възможност, така ли?
Мейзър сви рамене.
— Освен теб. Та ти все още си жив. Защо да не бъдеш ти?
Мейзър поклати глава.
— Защо не? Ти вече си ги побеждавал.
— Аз не мога да бъда този командир по много причини, всяка една от които е важна и основателна.
— Покажи ми как си победил бъгерите, Мейзър.
Лицето на Мейзър стана непроницаемо.
— Всяка друга битка си ми показвал най-малко по седем пъти. Мисля, че съм открил начин как да бъдат победени бъгерите, но ти никога не си ми показвал как всъщност си ги победил.
— Този филм се пази в дълбока тайна, Ендър.
— Знам. Аз донякъде съм го сглобил. Ти, с твоята малка резервна флотилия, и тяхната армада, онези чудовищно огромни междузвездни кораби, от чиито търбуси излитат рояците изтребители. Ти поемаш рязко към един кораб, стреляш в него, следва експлозия. Ето точно на това място епизодът свършва. След това показват само войници, които влизат в корабите на бъгерите и ги намират вече мъртви.
Мейзър се ухили.
— Толкова по въпроса за добре пазените тайни. Хайде, ела да изгледаме филма.
Във видеозалата бяха само двамата и Ендър заключи с длан вратата.
— Добре, хайде да го изгледаме.
Видеофилмът показа точно онова, което Ендър бе сглобил преди. Самоубийственият скок на Мейзър право в сърцето на противниковата формация, експлозията и след това…
Нищо. Корабът на Мейзър продължи полета си, избегна взривната вълна и се промъкна сред останалите кораби на бъгерите. Те не откриха огън по него. Не промениха курса си. Два от корабите им се сблъскаха, разнесе се взрив… ненужно сблъскване, което всеки от двамата пилоти можеше да избегне. Никой от тях обаче не направи и най-малкото усилие за това.
Мейзър форсира атаката. Промъкна се напред.
— Чакахме цели три часа — рече той. — Никой не можеше да повярва. Тогава корабите на МФ започнаха да се приближават до корабите на бъгерите. Морските пехотинци започнаха своите операции по рязането на корпусите и завземането на корабите. Камерите показваха бъгерите вече мъртви на своя пост.
— Сега вече знаеш абсолютно всичко — каза Мейзър.
— Как стана това?
— Никой не знае. Аз, разбира се, имам свое собствено мнение. Но цял куп учени ме уверяват, че съм повече от некомпетентен, за да давам мнения.
— Но ти си човекът, който е спечелил битката.
— Аз също си мислех, че това ми дава право да имам мнение по въпроса, но знаеш как е в живота. Ксенобиолозите и ксенопсихолозите не могат да преглътнат факта, че един междузвезден пилот им води само с едно предположение. Мисля, че те всички ме мразят, защото, след като гледаха този филм, трябваше да прекарат остатъка от живота си тук, на Ерос. От съображения за сигурност. Това не ги зарадва особено.
— Разкажи ми.
— Бъгерите не разговарят. Те предават мислите си един на друг и го правят мигновено, както при филотичния ефект. Както ансибала. Но мнозина винаги са смятали, че това представлява контролирана комуникация, подобна на езика — аз ти предавам една своя мисъл, а след това ти ми отговаряш. Никога не съм вярвал в това. Реакцията им е прекалено светкавична и освен това всички реагират едновременно. Ти си гледал филмите. Те не разговарят и не решават какви действия да предприемат. Всеки кораб действа като част от един общ организъм. Той реагира така, както твоето тяло реагира по време на сражение — различните му части вършат машинално всичко, което трябва да вършат. Те не провеждат мисловни разговори между хора с индивидуални мисловни процеси. Всички те мислят заедно и мигновено.
— Една-единствена личност, от която всеки бъгер е като ръка или крак?
— Да. И аз не бях първият, който предположи това, но бях първият, който го повярва. И още нещо. Нещо толкова детинско и глуповато, че ксенобиолозите се смяха до припадък, когато им го казах след битката. Бъгерите са насекоми. Подобни на мравките и пчелите. Царицата и работничките. Може да е било преди стотина милиона години, но оттам са започнали, именно по този модел. Съвсем сигурно е, че никой от бъгерите, които видяхме, не е в състояние да произвежда малки бъгери. Така че, щом като са еволюирали в способността си да мислят като едно цяло, дали не са запазили и царицата си? И не си ли е запазила царицата мястото в центъра на групата? Защо би трябвало това да се променя?