— Защо са избили екипажа?
— А защо не? За тях загубата на няколко члена от екипажа е все едно да си изрежеш ноктите. Но не и нещо, което може да те разстрои. Вероятно са си помислили, че като изключват работниците, които обслужват кораба, те чисто и просто прекъсват връзката ни. А не че убиват живи, мислещи същества с независимо генетично бъдеще. За тях убийството не е престъпление. Само убийството на царицата е истинско убийство, защото само убийството на царицата затваря една генетична пътека.
— Значи не са съзнавали какво вършат.
— Не започвай да ги оправдаваш, Ендър. Това, че не са съзнавали, че убиват човешки същества, не означава, че не са убивали човешки същества. Ние наистина имаме правото да се защитаваме всячески и единственият резултатен начин, който сме открили, е да убиваме бъгерите, преди те да убият нас. Погледни така на нещата. Във всички досегашни войни с бъгерите те са унищожили стотици хиляди живи, мислещи същества. А във всичките тези войни ние сме убили само едно.
— Ако не беше убил царицата, Мейзър, щяхме ли да загубим войната?
— Бих казал, че шансовете щяха да бъдат три към две в тяхна полза. Все още съм убеден, че хубавичко щях да поокастря флота им, преди да ни смажат. Те реагират изключително бързо и разполагат с огромна огнева мощ, но ние също имаме някои предимства. Във всеки един от нашите кораби има по едно мислещо човешко същество, което разсъждава самостоятелно. Всеки от нас е в състояние да излезе с блестящо решение на който и да е въпрос. Докато те излизат само с по едно блестящо решение. Бъгерите мислят бързо, но взети поотделно, те не са толкова умни. И дори когато някои невероятно плахи и глупави командири губеха ключови сражения при Второто нашествие, някои от техните подчинени успяваха да нанесат огромни щети на флота на бъгерите.
— А какво ще стане, когато нашите флотилии пристигнат при тях? Дали отново ще можем да се доберем до царицата?
— Бъгерите не са станали междузвездни пътешественици благодарение на глупостта си. Това е стратегия, която само веднъж може да има успех. Подозирам, че никога вече няма да можем да се доближим до царицата, освен ако не нападнем родната им планета. В края на краищата не е задължително царицата да е с тях, за да ръководи сражението. Ролята на царицата е да осигурява малки бъгерчета. Второто нашествие беше колония — царицата идваше с тях, за да насели с бъгери Земята. Но този път — не, няма да се получи така. Ще трябва да ги побеждаваме флотилия по флотилия. И тъй като те могат да черпят подкрепления от десетки звездни системи, предполатам, че във всяка битка ще имат огромно числено превъзходство над нас.
Ендър си припомни своето сражение срещу двете армии наведнъж. А пък аз тогава си помислих, че то е нечестно. Когато започне истинската война, положението всеки път ще е такова. И няма да има врата към която да тръгна.
— Разполагаме само с две неща, които работят за нас. Не е необходимо да се целим много точно. Нашите оръжия имат голям обсег.
— Значи няма да използваме атомните ракети от Първото и Второто нашествие?
— Г-н Докторът е много по-мощен. Атомните оръжия в края на краищата не бяха дотолкова мощни и можеха да се използват на Земята. „Докторчето“ изобщо не може да се използва на никоя планета. И все пак иска ми се да бях имал едно такова „Докторче“ по време на Второто нашествие.
— Какъв е принципът му на действие?
— Нямам точна представа, поне не толкова точна, че да мога да си го направя сам. Във фокуса на два лъча това устройство поражда поле, в което молекулите се разпадат. Не може да се осъществява обмен на електрони. На сегашното ниво колко физика учиш?
— Занимаваме се повече с астрофизика, но знам достатъчно, за да схвана идеята.
— Полето се разгръща в сфера, но колкото се разстила по-настрани, толкова повече губи от интензитета си. Освен в случаите, когато прониква в по-голяма маса молекули. Тогава то отново се засилва и отново започва да се разгръща. Колкото е по-голям е корабът, с който влиза в допир, толкова е по-силно новото поле.
— Значи всеки път, когато полето се сблъсква с кораб, то излъчва нова сфера…
— А ако корабите им се намират много близо един до друг, то може да създаде и верига, която да ги унищожи до един. След което полето изчезва, молекулите отново се групират и на мястото, където е имало кораб, остава камара боклук с високо съдържание на железни молекули. Никаква радиоактивност, никакъв безпорядък. Само боклук. Може би при първото сражение ще успеем да ги подмамим да се скупчат на едно място, но те са схватливи. Веднага след това ще започнат да летят на дистанция един от друг.