— Значи „Докторчето“ не е реактивен снаряд. С него не може да се стреля от засада.
— Точно така. Ракетните снаряди тук изобщо не биха ни били от полза. Ние научихме много нещо от бъгерите при Първото нашествие, но и те научиха немалко от нас — как да изграждат екстатичния щит например.
— Да не би „Докторчето“ да прониква и през щита?
— Все едно, че изобщо го няма. Човек не може да вижда през щита, камо ли да се прицели и да насочи лъчите, но тъй като генераторът на екстатичния щит е винаги точно в центъра, не е трудно човек да го открие.
— Защо никога не са ме обучавали да си служа с това устройство?
— Напротив, непрекъснато са те обучавали. Но ние възложихме на компютъра да се погрижи за тези неща вместо теб. Твоята задача е да навлезеш в по-висша стратегическа позиция и да избереш цел. Бордовите компютри ще насочат „Докторчето“ много по-точно от теб.
— Защо са го нарекли „г-н доктора“?
— Когато изобретихме това устройство, то бе наречено Деструктуриращо молекулно устройство — устройство ДМ.
Ендър продължаваше да не разбира.
— ДМ — инициалите на Доктор по медицина — и оттук го нарекохме „г-н Доктора“ или „Докторчето“. Просто на шега. — Ендър така и не разбра какво смешно имаше в цялата тази работа.
Бяха сменили симулатора. Пак можеше да контролира перспективата и градуса на детайла, но сега командните лостове вече ги нямаше. На тяхно място имаше ново табло с лостове, апарат с наушници и малък микрофон.
Техникът, който го очакваше, набързо му обясни как да си слага наушниците.
— Но как ще управлявам сега корабите? — попита Ендър.
Мейзър му обясни. Вече нямаше да управлява корабите.
— Навлизаш в по-горна фаза на обучение. Вече имаш опит във всяко ниво на стратегията, но сега е време да се съсредоточиш в командването на целия флот. Така както си работил с взводните командири във Военното училище, така ще работиш сега с командирите на ескадрили. Дадени са ти три дузини такива командири, за да ги обучаваш. Трябва да ги научиш на тактика, трябва да разбереш какви са способностите и пределните им възможности и трябва да ги накараш да заработят като едно цяло.
— Кога ще пристигнат?
— Те са вече тук, при своите собствени симулатори. Ще разговаряш с тях по телефона с наушниците. Новите лостове на командното табло ще ти дадат възможност да виждаш нещата от зрителната точка на всеки един от командирите на ескадрили. Това напълно се доближава до условията, с които може да се сблъскаш в едно истинско сражение, където ще знаеш единствено онова, което виждат твоите кораби.
— Как мога да работя с командири на ескадрили, които няма да виждам?
— А защо ти трябва да ги виждаш?
— За да знам кои са, как разсъждават…
— Ще узнаеш кои са и как разсъждават по това, как се справят със симулатора. Мисля, че няма защо да се тревожиш. Точно в този момент те те слушат. Сложи си слушалките и ще можеш да ги чуеш.
Ендър си постави слушалките.
— Селям! — прошепна нечий глас в ухото му.
— Алей! — рече Ендър.
— И аз съм тук, джудженцето.
— Бийн!
И Петра, и Динк, Том Лудата глава, Горещата супа, Флай Моло, всички най-добри ученици, които се бяха сражавали редом с него или срещу него, всеки, на когото Ендър бе имал доверие във Военното училище.
— Нямах представа, че сте тук — каза той. — Не знаех, че ще ви доведат.
— Вече три седмици ни изтезават с този симулатор — рече Динк.
— Ще откриеш, че съм станала най-добрият тактик — обади се Петра. — Динк също се старае, но разсъждава по детински.
И така те започнаха да работят заедно, командирите на ескадрили даваха заповеди на пилотите на изтребителите, а Ендър ръководеше командирите на ескадрилите. Усвоиха много начини да се сработват, тъй като симулаторът ги принуждаваше да опитват различни ситуации. Понякога симулаторът им възлагаше командването на по-голям флот. Тогава Ендър ги разпределяше в три-четири отделения, всяко от които се състоеше от по три-четири ескадрили. Понякога симулаторът им възлагаше управлението на един-единствен междузвезден кораб с неговите дванайсет изтребителя и тогава Ендър избираше трима командири, като определяше на всеки по четири изтребителя.
Всичко това им доставяше огромно удоволствие, беше толкова забавно. Насочваният от компютър противник изобщо не се проявяваше като много умен и те винаги побеждаваха, независимо от грешките си и от лошите си свръзки. Но за трите седмици, през които тренираха заедно, Ендър ги опозна още по-добре. Динк, който стриктно изпълняваше указанията, но беше муден, за да импровизира, Бийн, който не можеше да ръководи успешно големи групи кораби, но затова пък начело на няколко кораба можеше да действа като скалпел, да реагира прекрасно на всичко, на всяко отправяно му от компютъра предизвикателство. Алей, който бе не по-лош стратег от Ендър и на когото можеше да се повери половината флот само с няколко недомлъвки вместо указания.