— Тогава компютърът играе нечестно.
— Трябва да спиш повече, Ендър.
Но той не можеше да спи. Всяка нощ оставаше по-докъсно и по-докъсно буден и сънят му ставаше все по-неспокоен. Прекалено често се будеше през нощта. Не беше сигурен дали се буди, за да размишлява повече върху играта, или за да избяга от сънищата си. Имаше чувството, че някой го разхожда из сънищата му и го насилва да се лута из най-неприятните си спомени и да ги преживява отново, сякаш бяха истински. Нощите му вече изглеждаха толкова реални, че дните започнаха да му се струват нереални. Той започна да се тревожи, че мисълта му няма да е достатъчно ясна, а той ще е много уморен. Но започнеше ли играта, напрежението винаги го разсънваше и той се питаше дали би забелязал, ако започне неволно да греши.
А, изглежда, вече правеше неволни грешки. Вече нямаше битка, в която да не загуби поне няколко изтребителя. На няколко пъти противникът го надхитри и го накара да покаже повече слабост, отколкото му се искаше, друг път противникът успяваше да го изтощи дотолкова, че победата му накрая бе по-скоро въпрос на късмет, отколкото на стратегия. Мейзър преглеждаше записа на сражението с презрително изражение на лицето си.
— Погледни това тук — ще каже той. — Изобщо не трябваше да го правиш.
И Ендър отново започваше да тренира с командирите на ескадрилите, като се стараеше да поддържа духа им бодър, но понякога демонстрираше разочарованието си, породено от слабостите им или от това, че са допуснали грешки.
— Понякога грешим — прошепна му Петра веднъж.
Това бе вик за помощ.
— Но понякога не грешим — отвърна й Ендър. Ако ще получи помощ, то нямаше да е от него. Той ще си остане преподавател, нека си потърси приятел сред останалите.
След това започна сражение, което едва не завърши с нещастие. Петра отведе отряда си твърде далеч, попаднаха в опасност и тя откри това точно когато Ендър нямаше връзка с нея. Само за броени мигове тя изгуби всичко с изключение на два от корабите си. Едва тогава Ендър я засече, нареди й да ги изведе в безопасна посока, но тя не му отговори. Маневра не последва. Само след миг и тези два кораба щяха да бъдат загубени.
Ендър веднага разбра, че я беше натоварил с непосилна задача — заради нейните блестящи способности той я бе вкарвал в игра много по-често и при много по-тежки обстоятелства, отколкото мнозина други. Сега обаче нямаше време да се тревожи за Петра или да се чувства виновен за онова, което й бе причинил. Той се свърза с Том Лудата глава да поеме командването на двата оцелели изтребителя и продължи упорито да спасява битката. Петра бе заела ключова позиция и сега цялата стратегия на Ендър рухна. Ако противникът не бе така нетърпелив и муден при ползването на превъзходството си, Ендър щеше да загуби. Но Шен бе успял да приклещи група кораби, подредени в плътна формация, и ги бе взривил с една-единствена верижна реакция. Том Лудата глава успя да изведе двата оцелели изтребителя през пролуката и създаде смут сред врага. И макар че неговите кораби, както и корабите на Шен, бяха накрая унищожени, Флай Моло успя да прочисти терена и да затвърди победата.
В края на сражението дочу как Петра, опитвайки се да се добере до микрофон, крещеше:
— Предайте му, че съжалявам — бях толкова уморена, че не бях в състояние да мисля. Това е всичко. Предайте на Ендър, че съжалявам.
На следващите няколко тренировки тя отсъстваше, а когато се завърна, не беше нито така бърза в реакциите си както преди, нито пък толкова безстрашна. Много от онова, което я бе утвърдило като добър командир, бе загубено. Ендър не можеше да я използва вече, освен за обикновени задачи, чието изпълнение строго се следеше. Тя не беше глупава. Знаеше какво се е случило. Но знаеше и това, че Ендър нямаше друг избор, и му го каза.
Оставаше фактът, че се бе огънала, а тя съвсем не бе най-слабият от командирите на ескадрили. Това беше предупреждение — той не можеше да изисква от командирите си повече, отколкото те бяха в състояние да дадат. Сега вместо да използва командирите си всеки път, когато му потрябваха, той трябваше да се съобразява колко често участват в сражение. Налагаше се да ги редува, което означаваше, че понякога влизаше в сражение с командири, на които имаше по-малко доверие. И като намали товара на командирите, той увеличи своя.
Една нощ се събуди от болка. По възглавницата му имаше кръв, в устата му имаше вкус на кръв. Пръстите му туптяха. Видя, че насън бе гризал собствения си юмрук. Кръвта все още се стичаше от него.