— Точно така.
— Ще опитаме ли? А може би не всичко помежду ни ще се получи както трябва? Но все пак да опитаме ли да направим нещо заедно?
В отговор Ендър улови Алей за ръката и се приготви за отблъскване.
— Готови? — рече Алей. — Старт.
И тъй като всеки от двамата се отблъсна с различна сила, те започнаха да кръжат един около друг. Ендър правеше леки движения с ръка, после размърда и единия си крак. Скоростта понамаля. Повтори движението. Спряха да кръжат. Вече се рееха плавно.
— Сече ти главата, Ендър — рече Алей. Това беше голяма похвала. — Дай да се разделим, преди да се врежем в онова гъмжило.
— А после да се срещнем ей в онзи ъгъл — на Ендър не му се искаше да рухне този мост към противниковия лагер.
— Който пристигне втори, ще събира пръдня в шише — каза Алей.
След това бавно, с равномерни движения, те започнаха да маневрират, докато застанаха лице с лице, с разперени ръце и крака, допрели длан о длан и коляно о коляно.
— Само ще се отблъснем, нали? — попита Алей.
— И аз го правя за първи път — отвърна Ендър. Отблъснаха се. Полетяха по-бързо, отколкото бяха очаквали. Ендър се блъсна с две момчета и накрая се заби в една стена — нещо, което не бе очаквал. Беше му потребен само миг, за да се ориентира отново и да намери ъгъла, в който трябваше да се срещнат с Алей. Алей вече се носеше нататък. Ендър пое курс, който включваше две отблъсквания, за да избегне по-многобройните групи момчета.
Когато, Ендър стигна в ъгъла. Алей бе затъкнал лакти в две съседни скоби и се преструваше, че дреме.
— Печелиш.
— Я да видя какво си събрал в шишето — отвърна Алей.
— Пуснах събраното в шкафчето ти. Не подуши ли?
— Помислих, че е от чорапите ми.
— Ние вече не носим чорапи.
— Да, наистина! — А това напомни и на двамата, че са далеч от къщи, и помрачи част от радостта им, че са усъвършенствали елемент от навигацията.
Ендър издърпа пистолета си и показа какво е открил за двата бутона до палеца.
— Какво ли ще стане, ако се насочи към човек? — попита Алей.
— Не знам.
— Защо не проверим?
Ендър поклати глава.
— Може да нараним някого.
— Имах предвид да стреляме взаимно в краката си или нещо подобно. Аз не съм Бърнард. Никога не съм измъчвал котки за собствено удоволствие.
— Сигурно.
— Ако е много опасно, не биха дали тези пистолети на деца.
— Но ние сега сме войници.
— Простреляй ме в крака.
— Не, ти ме простреляй.
— Хайде да стреляме едновременно един в друг.
Така и направиха. Изведнъж Ендър усети как крачолът на костюма му се втвърдява, как става неподвижен в коленната и глезенната става.
— Вцепени ли ти се кракът? — попита Алей.
— Като дъска.
— Хайде да замразим няколко души — предложи Алей. — Това ще бъде първата ни война. Ние срещу всички.
Те се усмихнаха. После Ендър каза:
— Добре ще е да поканим и Бърнард.
— Наистина ли? — повдигна вежда Алей.
— И Шен.
— Онзи дребосък ли с дръпнатите очи, дето си върти задника?
Ендър реши, че Алей се шегува.
— Е, не можем всички да бъдем чернилки.
Алей се усмихна.
— Прадядо ми сигурно би те убил за тези думи.
— А моят пра-прадядо сигурно би го продал преди това.
— Дай да повикаме Бърнард и Шен и да замразим тези бъгеропоклонници.
След двадесет минути всички в залата бяха замразени с изключение на Ендър, Бърнард, Шен и Алей. Четиримата седяха, крещяха от радост и се смееха, докато не дойде Дап.
— Виждам, че сте се научили как да си служите с оръжието — рече той. След това натисна нещо върху устройството за дистанционно управление. Всички се понесоха бавно към стената, където бе застанал Дап. Той минаваше сред замразените момчета, като ги докосваше и размразяваше костюмите им. Сред настаналата врява се чуваха оплаквания, че не бил честен начинът, по който Бърнард и Алей ги заварили неподготвени и ги простреляли до един.
— И защо са ви заварили неподготвени? — попита Дап. — Вие всички облякохте костюмите по едно и също време. Разполагахте с толкова време, колкото и те, за да пърхате наоколо като пияни патета. Престанете да хленчите, защото започваме.
Ендър забеляза, че всички смятат Бърнард и Алей за водачи в битката. И това бе чудесно. Бърнард знаеше, че Ендър и Алей бяха открили заедно как се използват пистолетите. И че Ендър и Алей са приятели. Бърнард може би вярваше, че Ендър се е присъединил към групата му, но това не бе вярно. Ендър бе влязъл в нова група. Групата на Алей. Бърнард също бе влязъл в нея.